Снимка: архив, Reuters

Само 14 са българите, които се нуждаят от белодробна трансплантация. В първите дни на годината такава помощ не успя да дочака 17-годишният Красимир от Шкорпиловци. През октомври миналата година по същия начин си отиде и Адриан Петков, който стана символ на невъзможността на държавата да помогне на страдащите от белодробни заболявания.

Още по темата


Алберт Петков сподели пред Bulgaria ON AIR, че нищо не се е променило след смъртта на брат му Адриан.

"Откакто брат ми си замина, обещаха много неща, но нищо не направиха. Обещаха да направят регистър за пациентите, които чакат белодробни трансплантации тук. Обещаха да увеличат донорството. Обещаха, че ще изпращат пациентите в чужбина. Обещаха, че ще дойде турски екип, който ще направи трансплантация в случай, че има донор", обясни той.

Алберт коментира, че нищо от обещаното не се е случило и това го кара да се чувства нахъсан да се стигне до краен изход от ситуацията и лицата, които са направили така, че нещата да не се случат на територията на България, да си получат заслуженото. По неговите думи със семейството му не са се отказали да съдят държавата.

"Прави ми впечатление от разговори с пациенти, с родители, от участие в обществения съвет на Фонда за лечение на деца, че чуждите каси нямат доверие на българската каса. Имаше отказ за едно дете от университетстка болница в Германия, тъй като се предполага, че евентуално институциите в България няма да платят за скъпоструващото лечение", коментира в "България сутрин" Пенка Георгиева от пациентски организации "Заедно с теб".

Председателят на Асоциация Муковисцидоза България Антон Алексиев коментира пред Bulgaria ON AIR, че докато не видим реални действия, не вярваме на нищо. По неговите думи през много от пациентите продължават да бъдат лъгани, че нещо ще се случи, а те нямат време да чакат някой да свърши нещо уж, защото за тях часовникът върви.

"Тези пациенти не се проследяват. Когато знаем, че има муковисцидоза, знаем, че рано или късно се стига до трансплантация на бял дроб. Те трябва да бъдат следени още преди да се стигне до нея. Ние какво правим? Когато вече пациентът не може да бъде трансплантиран, почваме да му търсим донори. Много е лесно тогава да се каже "направихме всичко, пациентът вече не е годен", коментира Алексиев.

Коментари Напиши коментар

10

Активист на БКП

преди 3 години

Абе умират ,умират,ама Веждю Рашидов и Мая Манолова държавата ги излекува в Германия !!!

9

амииии

преди 3 години

До Анонимен 3 Да се провеждат кампании , в които да се обясни какво е донорство и т.н. и повече хора да се съгласяват да бъдат донори при евентуална смърт . Предполагам това са имали предвид

8

Анонимен

преди 3 години

И аз съм така, на 42 стана белята и за малко да отида във вечните ловни полета. Спасиха ме във ВМА, големи специалисти има там. Оттогава благодаря за всеки ден който мога да се радвам на белия свят.