Добрата новина днес: Протези за Еля, родена без крайници

За първи път в България сложиха протези на дете, родено без крака и ръце. Така 10-годишната Еля от Разград от пълен инвалид се превърна в момиче, което ходи напълно самостоятелно, пише, рисува, държи предмети и прави неща, абсолютно непосилни допреди няколко месеца за нея.

Заслугата затова е на професорът по бионика и протезиране Евгени Дюкенджиев в Горна Оряховица. Той и съпругата му вложили неимоверен труд и професионализъм в изработването на сложните протези, които никой друг лекар у нас и в чужбина не се наемал да направи. Това е най-тежкият случай в кариерата на професора, а в света има само още два такива – в САЩ и Япония. През февруари зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов потърсил проф. Дюкенджиев. Той разказал за положението на Еля ипотърсил съдействието на медика.

"След срещата с него отидохме със съпругата ми до Разград и се запознахме лично с момичето. Видяхме, че става дума за изключително сериозен случай, но приехме предизвикателството. В продължение на четири месеца работихме по създаването на протезния комплект от горни и долни крайници", сподели професорът пред местния "Борба".

Задачата обаче била с повишена трудност, тъй като детето е с особено тежки ампутации, които превръщат закрепването на протезните изделия почти невъзможно.

"За краката беше по-сложно, защото Еля няма нито един сегмент от долните крайници, няма тазобедрени стави, а само меки тъкани. Задачата беше уникална, изискваше много висока квалификация, материална база и сериозни умения", обясни проф. Дюкенджиев.

След поставянето на протезите детето било обучено как да се движи, тъй като използването на изкуствените крайници става чрез специфична опора на тялото. Еля звече прекарва по няколко часа на ден в ходене, чете и пише. Освен труд и професионализъм, медикът направил и друг много важен жест – поел и 50% от сумата необходима за протезирането. Останалата част е осигурена от частна фирма.

"Когато сложихме протезите за крака, Еля изпадна в истерия в хубавия смисъл да думата. Усмихваше се от сърце, последва такъв богат коктейл от прекрасни чувства! Галеше си крачетата с протезите на ръцете. Разбра какво е да гледаш света от високо. Светът й стана съвсем различен, това усещане за нея е уникално", спомня си проф. Дюкенджиев.

Тъй като момичето расте, след около година и половина изделията трябва да бъдат заменени с нови, за които семейството й няма необходимите средства, защото е социално слабо. Държавата пък не поема процедурата и единствената надежда за детето отново ще е добри хора да дарят средства.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase