Снимка: 24 часа

"Благодарим ви, че спасихте тате Томи!!!"

С едно изречение и три удивителни в него 7-годишната Преси и 10-годишният Виктор описват емоцията баща им да си тръгне от COVID отделението здрав. Още десетки изписани на ръка картички са залепени върху стъклена стена на отделението на д-р Ценка Георгиева в болница "Софиямед", пише "24 часа".

Тази преграда разделя живота на две - от едната страна е нормалността, а от другата заразата.

"...имена не знам, а само блеснали очи, мили думи, забравили умора..." Човекът, описал медиците, които всеки ден влизат по десетки пъти в стаята му, е пропуснал да добави името си, но е оставил едно от най-емоционалните пожелания. Други са добавили номера на стаите и леглата, защото са убедени, че медиците ги помнят най-лесно с лекарствата и манипулациите, които са им правили.

Очите на лекарите, сестрите и санитарките са тези, които пациентите виждат през цялото време. И думите, които чуват през маската - успокоение и надежда.

Инфекционистът д-р Ценка Георгиева, която 40 години е в тази професия, е обградена само от млади хора. Повечето са петокурсници от двата медицински университета в София. За двамата обитатели на стая 312, които посрещат Коледа и Нова година в нея, Йоана е името, което обобщава образа на всички момичета и момчета, влезли стотици пъти в стаята им. Усмивка, която се усеща през маската, внимание, усърдие, искрено желание да помогнеш.

Един от най-мълчаливите, но перфектни млади лекари, е д-р Кадир Джамфер. В понеделник, когато екипът изписва поредната семейна двойка, д-р Джамфер подава ръка и пациентката насочва към нея ръката с абокат, мислейки, че следва последна манипулация. Младият лекар всъщност хваща ръката за поздрав - единственият знак през тези 12 дни на лечението, че е щастлив.

"Не знам как да започна - без думи съм. Д-р Георгиева, всички млади бъдещи лекари, сестрички... Не чух укор. В тези дни се моля за вас, които работите всеотдайно, да бъдете здрави... И моля ви, много ви моля, останете в България. Борете се за своите права, останете в своята родина и при своите родители..."

С тези думи друг пациент е описал най-важното, което ще ни остави страшната пандемия - нуждата да отгледаме и запазим българските лекари.

Обитателите от стая 312 описват точно това. "Тук разбрахме нещо много важно - колкото и да си информиран за COVID, не подозираш какво правят, с какво темпо и какво огромно натоварване работят медиците в тези отделения. Едно е да си читател и зрител, а съвсем, съвсем друго - пациент! И написаното във вестниците и показаното по телевизията трябва да се умножи по хиляди".

Затова и върху най-щастливата COVID стена в болница “Софиямед” думата "благодарност" е най-използваната.

“Сърдечна благодарност към вас, лекарите с големи сърца, които въпреки преумората и напрежението, на която сте подложени, продължавате да изпълнявате своите хуманни задължения. Бъдете благословени", пише поредният, преодолял заразата.

Един от тях - Йосиф, благодари на лекарите, че "ги има и са до пациентите". А за Аничка от 511 стая най-важното е било, че е получила "надежда", че ще успее да пребори COVID.

Славинка от 312 стая приема лекарите "като ангели". А друг пациент, благодарейки им, настойчиво ги съветва след целия този лош период "да изтрият от съзнанието си" тези месеци, но да продължат "сърцераздаващо" се да лекуват българите.

Коментари Напиши коментар

13

Анонимен

преди 4 месеца

Статията е да се отбележи, че все още има хора способни да казват, "благодаря" и "извинявай" в което аз лично се съмнявам.

12

Анонимен

преди 4 месеца

хахахахахахахахахахахахаха еееее голям PR !!!!

11

Бау,

преди 4 месеца

Аз пък не познавам реално нито един човек, който да е твърдял, че "вирус няма", но за сметка на това почти всички познати го минаха октомври и се оправиха отдавна.
Вирусът не се лекува, организмът се справя с вирусите, стига да не е увреден с хронични тежки заболявания.