Защо има толкова много чайки в София? Не са "столичани в повече"

Колко вида птици има в столицата, защо чайките стават все повече, а защо хората избиват посевните врани? Отговори на тези въпроси дава Димитър Градинаров от Българското дружество за защита на птиците пред Dnes.bg.

Увеличава ли се популацията в София на чайките и могат ли те да завземат територията на по-традиционен за столицата вид?

В София чайки има от повече от 20 години, но напоследък те наистина стават все повече. Чайките са много адаптивен вид, те са всеядни и лесно намират храна. Опасност обаче да изместят друг вид птици няма. В София, а и в останалите големи градове има популации на чайки около сметищата, крайни квартали, водни басейни.

Инициативата на Българското дружество за защита на птиците за преброяване на врабчета беше през май, какво показват данните?

За съжаление броят на врабчетата намалява, но това е така в цяла Европа, не само у нас. Тенденцията е неблагоприятна, а причината е комплексна. Те все по-трудно намират храна. За тях преди години имаше повече насекоми, градинки с цветя, където намираха храна, имаше по-малко коли и замърсяване. Старите сгради имаха процепи, пролуки, където врабчетата могат да се подслонят, а сега масово се санира и за тях не остава място за свиване на гнездо.

Градските лястовици също са доста по-малко. За тях също се намират вече трудно места за гнездене, а и храната става все по-трудно достъпна.

Доста врани има напоследък в София, особено в някои паркове, дори и хората се чувстват застрашени от тях, те също ли са повече?

Има няколко вида врани и хората често ги бъркат. Сива врана, която е най-разпространена, посевна врана, която живее в колония от десетки птици, сврака – една много нежна птица, която гнезди сама, не прави колонии и не е заплаха за никого.

Сред хората обаче има една негативна нагласа към свраките, вероятно защото понякога стават агресивни. Това обаче е само през периода, когато от гнездата изхвърчат младите птици, които още не са се научили да летят. Това са т.нар. подхвъркачи. Най-кризисният период е около седмица-две.

Ако малкото е на ниско, тогава и майката лети около него и се опитва да плаши всеки, които би застрашил сигурността му, така че ако човек или куче се окаже прекалено близо, тя ще кацне на главата му. Колкото по-близо сте до птичето, толкова по-агресивно ще е поведението на враната. Враните и свраките са всеядни, а в града има доста изхвърлена от хората храна. Така че няма как да се ограничи популацията на тези птици, след като намират какво да ядат толкова лесно.

Има недоволство и заради това, че пернатите цапат пейките, но в крайна сметка е отговорност на местните власти така да сложат пейките, че да не са под гнездата на птиците.

Освен това в големите паркове враните се чувстват в безопасност и те остават едни от местата, където най-често гнездят.

Има заплаха за посевните врани. Те са доста по-едри и изцяло черни. Живеят в големи колонии най-вече около градовете, като в дивата природа почти не могат да се срещнат. В миналото имаше много от тях в Северна България, но сега ги няма, защото са избивани като вреден дивеч. Хората ги убиват по много причини и най-вече заради предразсъдъци.

Ще изместят ли враните гълъбите?

Това няма как да се случи. В София специално има много видове гълъби. Има и хора, които ги отглеждат в домашни условия. Някои от тях бягат и така се получат и кръстосани видове.

София като цяло има много благоприятни условия за живот на птиците. Няколко големи парка, влажни зони дори, край Негован има и колония от чапли. Около 60 види са птиците в столицата. Някои са по-адаптивни от други. Например популацията на градската лястовица намалява, но пък се увеличава броят на бързолетите. Те са по-едри от лястовиците, летят по-високо, хранят се преминаващи на по-високо насекоми.

Въпреки това има проблеми с птиците заради промяната в околната среда – пренаселване, по-голямо замърсяване, засилено използване на ресурсите. Процесът и за тях е бавен и комплексен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase