Само преди 10 дни мнението, че още един милион души могат да живеят в София, като използват съществуващия жилищен фонд или незастроените все още терени за жилищни нужди, предизвика доста коментари и дискусии. То бе изказано от арх. Любо Георгиев, ръководител на екипа "Визия за София" и директор на "Софтпроект".

Анализът показва, че София няма необходимост от разширяване, защото според параметрите, които е дал Общият устройствен план, в рамките на компактния град могат да се съберат до 2 милиона обитатели. Това заяви архитектът на София Здравко Здравков пред "Труд". Така според думите му София може да нарастне с половин милион души. Поне според официалната статистика. Тъй като мнозина експерти смятат, че в столицата отдвана живеят над 2 млн. души.

Кои райони могат да се разрастват?

"Има доста територии, които не са използвани и не са достатъчно добре развити. Това са териториите на бившите индустриални зони. Дори в територията на компактния град. Най-голям инвестиционен интерес има за зоната НПЗ "Хладилника" – територията, заключена между ул. "Люба Величкова", продължението на ул. "Филип Кутев", Борисова градина, Зоопарка. Тази територия според анализите, които направиха колегите архитекти, би могла да събере между 12 000 и 15 000 души. София има огромни потенциали за развитие в рамките на съществуващия град. Инвеститорите трябва да погледнат терените в рамките на самия град. Преди да започнем да развиваме града си по периферията, трябва да използваме съществуващите пространства. Преди 30 години в Париж стартираха проекта Paris Rive Gauche за обновяване и превръщане на железопътната промишлена зона в изцяло жилищно и социално ориентиран квартал. Този проект в момента е завършен. Представете си, например, как би могло над гара Разпределителна да се слее един квартал като "Сухата река", който е изключително подценяван, с кв. "Гео Милев" – чрез свързване над пространството на ж.п. гарата. Градоустройството в съвременния 21 век търси да използва всички възможности на града като изоставени територии, жп гари, военни поделения, бивши индустриални зони. То ги използва за развитие на града, преди той да тръгне към периферията. Едно нарастване на града по периферията обикновено ангажира пътувания с личен автомобил. Как ще се отрази на животът ви, ако всеки ден пътувате по един час в едната посока и един в другата? Как ще си отглеждате детето, как ще го пращате на училище, как ще отиде на танци или спорт, когато трябва да му ангажирате персонален шофьор или ще му се налага да пътува с градския транспорт с часове. Трябва да бъдат изследвани всички зони в рамките на компактния град преди развитието на града да тръгне към периферията. Освен това трябва да си дадем ясна представа, че населението на България в един дългосрочен период трайно ще продължи да намалява. Статистиките говорят точно в тази посока. За съжаление, при условие, че раждаемостта у нас непрекъснато намалява, въпреки фактора, че София привлича млади хора от страната и се наблюдава трудова миграция, при намаляващия брой на населението в България, увеличаването на София няма да стане с такива големи темпове. Затова трябва внимателно да се анализират всички тези територии", заяви арх. Здравков.

Той сподели повече и за Наредбата за градската среда, с която центъра на София може да се лиши от висящите кабели, кичозни табели, климатици.

"Взехме редица примери от цяла Европа за начина, по който да се изработват подобен тип наредби и възприехме един модел, в който се създава определен стандарт за определен тип градски дизайн. Идеята е да създадем стандарти за градското обзавеждане т.е. като градска мебел, за настилките, за определени фасади. Това е огромна по обем работа и не може да бъде обхваната в рамките на 2019 г. или 2020 г. Пилотно стартирахме със стандарти за четири улици – това са ул. "Шишман", ул. "Граф Игнатиев", ул. "Шести септември", "Солунска". Извърши се цялостно 3D лазерно сканиране на тези сгради – изключително модерно, с висококачествена техника. То даде възможност да проследим всички тези наслоявания във времето до най-дребните детайли с балконски парапети, растери на дограми, фасадни решения, наслагване на кабели, климатици, реклама. Цялата тази информация е дигитализирана. Паметниците на културата да получат съответните препоръки за преместване на местата за реклама, т.е. местата за реклама да бъдат ясно дефинирани в рамките на определена зона от фасадата т.е. те не могат да бъдат разположени по цялата фасада. Всяка една от сградите ще получи своето досие. Ще знаете цветовото решение, вида на дограмата, на балконските парапети, местата за фасадно осветление и реклама. Ще установим местата за фирмените надписи, така че когато наемете дадено помещение да знаете къде да разположите фирмените надписи, цветовите решения, ще знаете изискванията за начина на монтаж на климатиците и др. Тази наредба според мен е една бяла лястовица, която ще покаже как трябва да си подредим града".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• София
• архитект Здравко Здравков