"Овча купел" като Кьолн! Страх и зловещи "съседи"

Снимка: Неда Дойчинова

"Германия". "Бежанци". Струва ми се, че това са най-често използваните думи в последните дни. Не само по радиото, телевизията или вестниците. А и в магазина, градския транспорт, в домовете ни. Повече от "заповядай", "моля", Повече дори и от "как си" и "благодаря".

В много от прочетените статии тези дни разпознавам първообраза на лирическия герой. На много места за хипотетични се представят реални ситуации, на които аз и моите съседи сме били свидетели. На други "Авторът" разказва какво е преживял и почувствал в измислени случки, вече писани и казани от нас.

Досетихте се кои сме ние, нали – жители на "прословутия блок" в Овча Купел, пише до редакцията на Dnes.bg Неда Дойчинова, жител на кооперация на ул. "Маестро Кънев" 78.

Да, и ние тук се вълнуваме от всичко, което се е случило в Германия в Новогодишната нощ. И няма как да не е така. Осъзнаваме, че някой от извършителите на ужасните деяния, може би е бил под прозорците ни само преди 2-3 месеца.

Може би е онзи младеж, който искаше да почерпи детето ми с бисквитка. Или другият, който поне 6 пъти ми каза "сори" за това, че беше застанал на стълбите и ми пречеше да мина. Може би е участвал в сбиването, когато в буса, в който искаше да се качи се оказа, че няма място за всички. Или е бил в "тълпата" от 100-тина, струпали се пред блока, заради които съдката ми звънна на 112…

Всички и по всякакъв начин тези дни се чувстват длъжни да направят своите коментари и анализи на събитията. Начетох се на всевъзможни гледни точки. Някои от анализите насаждат истинска омраза. Към всички. Всички хора с друг цвят и произход, различен от европейския.

Някои са в другата крайност – жените сами си виновни. Голяма част от статиите, които аз прочетох носеха посланието: "Казахме ви какво ще се случи!". Чудя се колко от "анализаторите" на събитията всъщност са виждали "наживо" бежанци (или мигранти. Вече май е все тая как ще ги наричаме).

Често, четейки: "Казахме ви какво ще се случи", се чувствах сякаш някой се опитва да ми "вмени авторство". Нали от нашия блок са подавани толкова сигнали и жалби до институциите. Нашият блок е бил толкова пъти обект на статии и телевизионни предвания. Една част от споделените от наша страна страхове са свързани точно със събитията от последните дни.

Аз обаче, не искам да кажа: "Казахме ви какво ще се случи". Моля се ежечасно никога да не ми се наложи да го кажа.

И на децата стана ясно, че "има нещо гнило в Германия". Че всичко там не се е случило случайно, не е моментно хрумване на "няколко от тях". Целта на всичко това обаче (за мен поне) остава неясна. Както и кой и с каква цел го е организирал. Кой и с каква цел е накарал полицията да "бездейства".

Объркахте ни. Объркахте ни мисленето. Объркахте ни целият мироглед.

Объркахте представите на децата ни за добро и лошо, за хубаво и грозно.

Преди три години карах детето си да отделя умалелите си дрешки, за да ги занесем заедно в близкото общежитие за бежанци. Днес не му позволявам да влезе в магазина сред тях.

Преди две години бях силно възмутена как може да оставят такава мръсотия след себе си. Днес не се впечатлявам от уриниращите и дефекиращи пред очите ми.

Преди година звънях на 112 когато 4 човека слушаха силно арабска музика в 23 часа под балкона ми. Днес дори не забелязвам групички млади мъже, ако се състоят от по-малко от 80 човека.

Преди месец бях убедена, че проблем в района са единствено нелегалните мигранти. Днес изпитвам ужас от гледката как в общежитието настаняват около 50-тина нови "мои съседи".

Вече наистина не знам какво значи думата "бежанци".

И не, призивите ви за толерантност не ме направиха по-толерантна. Точно обратното. Скоро може би ще придобия нетърпимост към тях.

Уверенията ви, че всичко е наред, не ме направиха по-спокойна. Напротив, страхът вече не ме напуска дори и по светло.

Уважаеми дами и господа, български политици,

Вие все още имате шанс да не ми позволите да кажа някога: "Казахме ви, че това ще се случи".

Имате шанс да ме освободите от чувството, че съм "малцинство" в собствената си държава.

Имате шанса да промените ситуацията, в която български семейства се налага да ограничават собствената си свобода, заради "тяхното" право на свободно придвижване.

Имате шанса да убедите родителите на 15-годишни деца, че могат да им позволят да се прибират сами от училище.

Имате шанса да ни докажете, че живеем в мирна държава. И че държавата ни може да ни защити!

Силно се надявам да не пропуснете този шанс!

С уважение: Неда Дойчинова, жител на коперация на ул. "Маестро Кънев" 78 в кв. "Овча купел"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase