Иван Бърнев: В киното трябва да си прецизен, втори шанс може и да нямаш!

Иван Бърнев в кадър от "Житие". Снимка: София Филм Фест

Иван Бърнев в кадър от "Житие". Снимка: София Филм Фест

Господин Бърнев, в този филм се наложи да работите с различни режисьори. Разкажете малко повече за дългия път на "Житие" до появата му на голям екран.

Да, може би това е най-дълго правеният филм, в който съм участвал. Аз лично се включих в един по-късен етап, когато бях избран от Георги Стоянов за ролята, за което съм му изключително благодарен. Той е доайен в българското кино и е голяма чест да бъдеш посочен от него. Иначе поработих с Николай Тодоров, който помагаше на Георги Стоянов, който вече е на възраст. Работих и с Войчех Тодоров, оператор на другите филми на Грец, а сега и сърежисьор. Той и засне филмът изключително красиво. С една дума Грец вече го няма, но на филмът е било писано да се осъществи и да носи неговите послания, вярвания и идеи.

За ролята си в "Житие" печелите наградата за главна мъжка роля на "Златна роза". Как подходихте към този образ?

Разбира се, мога само да бъда щастлив, че са ме оценили така високо, още повече като се замисля, какви невероятни български актьори са носители на тази награда преди мен. Дано някъде там горе и самият Грец да е доволен от мен…Не мога да кажа, че съм подходил по специален начин. Аз обичам роли, в които няма много бърборене, а по-скоро проследяваш вътрешния свят на героя, следваш го без да знаеш къде ще те заведе, но го следваш защото нещо в него те привлича, и може би в един момент се превръщаш в самия него. Нямам подход към това , по-скоро подхождам с истина, доколкото е възможно.

Гледали сме ви в доста комични роли. В "Житие" образът Ви е особено драматичен. Има ли жанр, в който се чувствате по-комфортно?

Като се има предвид, че комедийните персонажи се изграждат още по-трудно от драматичните, бих бил щастлив ако се чувствам комфортно там, но за съжаление - не. Колкото повече снимам се убеждам, колко трудна и деликатна е нашата работа, разбира се, ако не искаш да подценяваш, лъжеш и разсмиваш евтино зрителя. За истински смешното е нужно много добър усет, актьор, режисьор, монтаж и висока интелигентност.

Част от актьорите в "Житие" са известни Ваши колеги, други са с първа изява в киното - как си партнирахте с всеки от тях?

Във филма си партнирам най-вече с чудесния Ивайло Савов, който по време на снимките все още беше момче със ситен мъх над устата и като се има предвид, че от снимките минаха три години и половина сигурно сега на премиерата няма да го позная. За Малин Кръстев , Надя Керанова, Любов Любчева, Ники Додов мога да кажа, че всички са прекрасни актьори, чието присъствие те кара да се отпуснеш и да живееш образа си по най добрия начин.

Във филма героят Ви става (не)волно духовен баща на едно момче. В друг нов филм, в който участвате – "Бащата" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов пък Вие сте в ролята на сина. Отново е засегната темата за отношенията "баща-син" – поколенческите различия. Двата филма са заснети горе-долу един след друг. Имаше ли нещо, което си взехте от единия проект и го дадохте на героя Ви в другия?

Да, наистина странното е че снимах в двата филма един след друг, като почивката между тях беше десет дни. И в двата проекта се занимават с връзката баща-син, но слава Богу и в двата филма героят ми е страшно различен и за мен беше истинско удоволствие след като приключих снимките на “Бащата” , да ми обръснат главата, и да се превърна в друг човек за "Житие". Мисля ,че напротив, не съм си вземал нищо от едната роля в другата, а съм се опитвал да погледна на тази връзка син - баща от друг ъгъл.

Напоследък много се говори за успехите на българското кино в чужбина покрай номинациите на Мария Бакалова за "Златен Глобус" и "Оскар". Самата тя участва с Вас и във филма "Бащата", който пък също така е фаворит на голям международен фестивал като Карлови Вари. Вие също получавате номинация за най-добра главна роля през 2006 г. на друг голям международен форум – Берлинале. Тогава номинацията беше за участието Ви във филма на Иржи Менцел "Служих на английския крал". Като че ли напоследък се очертава подем на българското кино, което се вижда и от многото филми – част от програмата на София Филм Фест и участията им в много международни кинофоруми. Как Вие оценявате това, което се случва в новото българско кино?

Оценявам го много положително и не от гледна точка на това кой филм на кой форум е бил и какво е спечелил. Фак е, че все повече български филми са наистина на световно ниво. Те вълнуват хората и извън България. А това съм го видял с очите си, повярвайте ми - Чехия, Египет, Гърция, Индия, Испания, Италия… Няма да изреждам всички места, където съм бил свидетел как се възприема наш добър филм, но биват оценявани както навън, така и тук. Както виждаме, имаме и актриси оценявани на най-високото ниво, и това е изключително признание и Мария Бакалова го заслужава. Вярвам, че го заслужава и новото ни бългаско кино.

"Житие" има премиерна прожекция в България на 25-ото издание на София Филм Фест. Прожекцията е на 21 март в кино "Люмиер". Имаше притеснение, че филмът няма да може да се гледа на голям екран, но всъщност в последния ден преди да влязат в сила новите противоепидемични мерки все пак ще има и среща с публиката. Не бе лека и съдбата на "Бащата", който покрай многото затваряния на киносалони също трудно достигна до публиката. Като че ли платформите вече са най-прекия път на киното до зрителите. Може ли, според Вас малкия екран да победи големия ?

Слава Богу, макар и в намален състав, ще може филмът да се види премиерно в "Люмиер Лидл". Колкото и да не ми се иска съдбата на кинотеатрите става все по-бутикова. Този процес, който и без това течеше отдавна, беше невероятно засилен от COVID епидемията. Все пак остава ни надеждата, че един ден не след дълго ще можем да бъдем пред голямото платно заедно с други хора и ще можем да споделяме общи вълнения, чувства и емоции.

Как Ви се отразяват ролите от киното и театъра в реалния живот? Успявате ли да си вземете по някоя мъдрост, която да улесни отношенията Ви с близките от опита, който изкуството дава?

Няма как да не съм се променял по пътя, докато съм срещал изключителни хора и творци в киното и театъра и заедно с тях сме разказвали силни вълнуващи истории. Дано промяната е за добро.

Живеем в доста сложно време, в което се наложи всеки от нас да промени навиците си и представата за бъдещето, може би и за настоящето. Пандемията се отрази на всички, какво се промени при Вас - и в киното, и в театъра?

Все още е необходимо време за да осмислим всичко свързано с пандемията и как точно тя ни се е отразила. Но конкретно в театъра и киното заради времевите прозорци, в които си принуден да работиш, те кара да бъдеш изключително прецизен, бърз и точен, защото втори шанс, може и да нямаш. Имаш две седмици да си доизкараш постановката до премиера, но ти имаш нужда от месец - изкарваш я и то бравурно, защото на следващия ден е lockdawn.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase