Снимка: БГНЕС

Аристотел е сред първите мислители, които се интересуват от червения сняг, който се смята, че е открил на планината Парнас през 4 век пр. н. е.

Гръцкият философ приписва цвета на космати червеи, живеещи в условия на замръзване на голяма надморска височина. Оттогава феноменът е мистерия за алпинисти и учени.

Сега екип от френски изследователи се опитват да обяснят странния розов оттенък на снега в Алпите и други планински вериги, подтикнати от признаци, че снегът става все по-червен.

Според първите открития на Alpaga - проектът, който събира учени от цяла Европа, Аристотел не грешеше много.

Червеният цвят наистина се произвежда от организми в снега, но не от космати червеи, а от микроводорасли, които обитават екосистеми до 3000 метра над морското равнище.

"Снегът е жив и населен с микроводорасли", пише на уебсайтът на Alpaga. "Това е нещо като друг "океан" пред прага ни."

Изследването се фокусира върху класа микроводорасли Chlorophyceae, които през зимата са зелени и невидими с просто око. През лятото родът на микроводораслите Sanguina се зарежда с пигменти, които ги предпазват от слънцето, карайки снега да изглежда леко розов.

"Тогава, когато слънчевите лъчи станат силни, от май нататък, водораслите създават защитен щит от червени молекули, подобни на слънчев крем", обяснява Ерик Марешал, директор на лабораторията за клетъчна и растителна физиология във Френския национален център за научни Изследвания в Гренобъл. "Това съвпада с момента, в който те се размножават и създават сюрреалистични пейзажи на върховете"."

Изследователите казват на своя уебсайт: "Появата на "червени снегове", познати още в древността, изглежда все по-честа на големи височини, както и в арктическите и антарктическите региони.“

Едно от обясненията за разпространението на червените снегове може да бъде глобалното затопляне, казват учените. Микроводораслите улавят въглеродния диоксид, когато са изложени на светлина, превръщайки го в органична материя и ги поставяйки в основата на екосистемите в почвата, водата и снега.

С изменението на климата количеството въглероден диоксид в атмосферата се увеличава. "Следователно се очаква някои микроводорасли да реагират положително на това увеличение, като се държат като маркери на изменението на климата", се казва в уебсайта.

Предварителното изследване, използваща техника, наречена метабаркодиране, позволи на изследователите да идентифицират ДНК на микроводораслите и да установят, че родът Sanguina трябва да се намира главно над 2000 метра в Алпите.

И все пак учените не са сигурни какво въздействие оказват микроводораслите върху топенето на ледниците и снега. Те подозират, че тъй като червените пигменти попиват топлината, те ускоряват промените в околната среда.

"Дори да е чудесно да видим как микроводорасли се развиват в снега, едно от последствията е. . . изчезването на средата им", добавя Марешал.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase