Изпитанията на атомни бомби по време на Студената война може да са довели до увеличаване на валежите за период от най-малко две години, което води до промяна на моделите на валежите на хиляди километри от местата за детонация, сочат нови изследвания, обобщени от БГНЕС.

Преди повече от половин век надпреварата за ядрени оръжия се разраства, след като световните сили се състезават за разработването му вследствие на засиленото напрежение, предизвикано от Втората световна война. По време на студената война от 50-те и 60-те години САЩ и Съветският съюз провеждат ядрени изпитания на различни отдалечени места по света, от Южния Тихи океан до пустинята на американския Югозапад. Много от тези тестови площадки носят белезите и днес, а някои дори остават радиоактивни, но това, което се случва на ядрена площадка, не остава там.

Между 1962 и 1964 г. радиоактивното замърсяване се разпространява в атмосферата, йонизира въздуха и отделя електрически заряди, които променят модела на валежите.

Изследователи от Университета в Рединг във Великобритания определят как електрическите заряди, освободени от радиацията от тестови детонации, влияят на дъждовете по това време, като преглеждат исторически записи между 1962 и 1964 г. от две метеорологични станции в Обединеното кралство. След това метеорологичните записи са били сравнени с дни с високи и ниски радиоактивно генерирани заряди и препратки с данни от тестове на бомби.

В списание Physical Review Letters, изследователите пишат, че облаците са видимо по-дебели и има средно с 24% повече дъжд в дни с повече радиоактивност. Електрическите наблюдения показват, че допълнителната атмосферна йонизация, причинена от радиоактивността през времето, е довела до „увеличаване на проводимостта на глобалната верига“ и всъщност „стратосферният радиоактивен материал е бил толкова широко разпространен в северното полукълбо, че се очакват подобни електрически промени. "

"Изучавайки радиоактивността, освободена от тестовете за оръжие от студената война, учените навремето научиха за моделите на атмосферната циркулация. Сега използвахме отново тези данни, за да изследваме ефекта върху валежите", казва проф. Джайлс Харисън, водещ автор и професор по атмосферна физика в Университета в Рединг в изявление.

До голяма степен се смята, че електрическият заряд може да промени начина, по който капчиците вода в облаците се сблъскват и комбинират, което може да повлияе на техния размер и да повлияе на валежите. Дъждът, произведен в облаци, зависи от различни фактори, включително скоростта на кондензация и колко бързо водните капчици са в състояние да получат маса, което ги прави достатъчно тежки, за да паднат на повърхността. Радиоактивността може да повлияе на заряда на тези капчици, използвайки електрическа сила за модифициране и влияние върху облаците и съответните им валежи.

Учените стигат до заключението, че техните открития могат да бъдат полезни за геоинженерните изследвания, свързани с облаците, за да се определи как електрическият заряд може да играе роля при повлияване на дъжда, за да облекчи сушите или евентуално да предотврати наводненията.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Великобритания
• САЩ
• Русия
• СССР
• дъжд
• валежи
• атомни бомби
• Съветският съюз
• атмосферна физика
• изпитания на атомни бомби