През 2016 година Доналд Тръмп стана президент на САЩ. От тогава до днес темата дали Русия се е намесила в президентските избори, помагайки на риалити звездата да победи, не остарява. А още когато Джулиан Асандж бе арестуван в посолството на Еквадор в Лондон по-рано тази година, се появи информация, че той може да е помогнал на руснаците. Те от своя страна заклеймиха твърдението като „теория на конспирацията“, а Доналд Тръмп открито се шегува с Путин, "да не се меси в изборите му“.

Но нови документи, открити от CNN, показват друго – Джулиан Асандж е превърнал посолството на Еквадор в "щабквартира за намеса в президентските избори на САЩ“. Те потвърждават и версията от доклада на Робърт Мюлер, че представители на различни страни са носели хакнати материали в посолството при Асандж.

Създателят на WikiLeaks се е срещал с руснаци и първокласни хакери в критични за изборите моменти. Асандж прекарвал часове в разговори с тях. Също така той получил супер мощен компютър и мрежов хардуер за прехвърляне на данни само седмица преди WikiLeaks да получи хакнати от руснаците материали.

Тези факти стават ясни след анализ на хиляди доклади за наблюдение, изготвени от Еквадорското правителство чрез UC Global, както и частна испанска охранителна компания. Те хвърлят светлина около живота на Асандж в посолството и добавят нова глава към доклада на Мюлер, който оповести как WikiLeaks са помагали на руснаците да се намесят в американските избори.

Въпреки че Асандж винаги е отричал връзки с Кремъл, данните от докладите показват, че той лично е менажирал пускането на някои от хакнатите файлове.

През 2012 година тогавашният президент на Еквадор дава убежище на Асандж, който е заплашен от екстрадация в Швеция в своето посолство в Лондон. Планът е хакерът по-късно да замине за самия Еквадор, но когато британското правителство отказва да подсигури безопасното му предвижване извън сградата, той остава гост на посолството за седем години.

Асандж имал своите привилегии – имал бърза интернет връзка,мобилно покритие. Имал право на собствени гости и професионални визити. Така хакерът поддържал сайта на WikiLeaks жив.

Той дори имал специален списък с хора, които можели да влязат в посолството без да се идентифицират или да бъдат претърсвани от охраната. Асандж получил и правото да изтрива имена на посетители от списъците на охраната. За да избегне камерите, хакерът често се срещал с гостите си в женската тоалетна.

Според документите е ясно, че Асандж е провеждал срещи, ала някои от тях ще си останат тайна, тъй като само той може да свидетелства за какво са били разговорите.

Естествено, рано или късно охраната на посолството на Еквадор станала подозрителна. Били наети трима души, които да следят Асандж, но той успял да сложи свои собствени подслушвателни устройства, а тези на домакините заглушавал с машини за шум.

Асандж бил неконтролируем. Често между него и охранителите избухвали скандали, а той рисувал усмихнати личица по стените от яд. Хакерът поддържал и близки отношения с властите в Еквадор, включително и тогавашния външен министър на страната. Тези връзки използвал, за да заплашва служителите на посолството. Асандж имал толкова власт в ръцете си, че можел да уволни дори посланика на страната.

Въпреки че с течение на времето връзката между Джулиан и домакините му започнала да се разпада, той все пак останал в посолството и получил възможността да упражни силата си в най-подходящото време. 2016-та дошла  - започнали важните президентски избори в САЩ.

Тогава Русия почукала на вратата

До юни 2016 година вече беше ясно, че съревнованието е между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън. Първият удар по изборите дойде на 14 юни, когато Демократите обявиха, че са хакнати и обвиниха Русия за това. Тръмп заклейми твърдението като фарс.

По това време, Асандж е зает в посолството. През последния месец, служителите на посолството работят допълнително, за да могат да приемат 75-те гости, дошли на посещение при хакера. Почти два пъти повече посетители от предните месеци. Той се срещал с руски граждани и хакери, които по-късно са заподозряни от Мюлер, като отговорни за кражбата на имейли от Демократите.

По-късно, Асандж обявява, че ще публикува нови документи свързани с Хилъри Клинтън. Руските хакери пък криели самоличността си като използвали фалшиви онлайн самоличности за да комуникират с WikiLeaks.
Седем били срещите с руски граждани и хора, с връзки с Кремъл, които Асандж провел по това време. Една от тях – Яна Максимова, посетила посолството два пъти. Почти нищо не се знае за нея, нищо защо е била конферетната зала на сградата в най-критичните дни от 2016 година.

Седем били срещите му с представители на руския новинарски сайт RT, контролиран от Кремъл. Според разузнавателните агенции на САЩ, RT била в пряка връзка с WikiLeaks. Те играели "основна роля в изборите през 2016 година и помогнали на Тръмп да победи“.

Шефът на медията в Лондон Николай Богачихин посещава Асандж два пъти и му дава USB флашка. Срещата им трае едва пет минути. Доскоро, журналистът се подиграваше с тези твърдения, като освен, че ги отричаше, пускаше и шеги като тази, че дал "една торба новичок на Асандж“. Сега, в имейл до CNN, той потвърждава срещата, но обяснява, че става дума за много програми от миналото, в които Асандж имал участие. Хакерът имал шоу по RT през 2012 година.

В момента, в който Асандж установил връзка с руските си колеги, той поискал от еквадорското посолство по-добра интернет връзка. Молбата му била одобрена. Тази за по-добра техника за трансфер на данни също. Позволението идва в същия ден, в който адвокатите на Асандж се срещат с еквадорския външен министър.

Не е ясно, дали хакерът е признал пред своите домакини, че работи в полза на Кремъл срещу президентските избори в САЩ. Американските власти така и не обвиняват Еквадорското правителство в това, че е знаело и е помагало на Асандж.

Той самият публикувал част от имейлите от посолството. Хакерът признава, че малка група хора му помагали от отвън, но само за да „пресяват имейли“. Един от тези хора бил германският хакер Андрю Мюлер-Магун, който, според доклада, е помогнал за трансфера на откраднатите данни и имейли.

По време на изборите през 2016 година, Мюлер-Магун посещава Асандж в посолството 12 пъти. Понякога с него е и друг добре познат германски хакер – Бренд Фикс. На 14 юли, триото се събира за повече от 4 часа в посолството. На същата дата, руски хакер, с никнейм Guccifer 2.0 изпраща криптирани файлове до WikiLeaks, които носят името "големият архив“.

Четири дни по-късно, един от охранителите на Асандж напуска поста си за да приеме пакет от съмнителен, маскиран мъж с раница. Той нарушава протокола, а охранителната компания предлага охранителят да бъде освободен, а на негово място да бъде пратен друг. Еквадорското правителство отказва.

На 22 юли, WikiLeaks публикува близо 20 хил. файла срещу демократите.  Партийната среща няколко дни по-късно потъва в пълен хаос и докато те се борят с пораженията, Тръмп вдига акциите си.

"Русия, ако слушате, намерете останалите 30 хил. имейла, които липсват“, казва Тръмп. Според доклада на Мюлер, Русия все пак слуша. Само часове след коментара на тогава бъдещият президент, демократите са хакнати отново.

През следващите дни, WikiLeaks получават още 50 хил. файла от руски хакер с псевдонима DCLeaks. „Няма да сте разочаровани, обещавам ви“, пише той. Датата на трансфера на данни е 19 септември. На този ден, Асандж за пореден път се среща с Мюлер-Магун, а охраната забелязва хакерите да опъват нови компютърни кабели из стаята. До ноември,  WikiLeaks публикувай файлове почти всеки ден. В някои от случаите, RT, която стриктно отразява разкритията, публикува обяснителни материали за новите хакнати файлове, още преди WikiLeaks да са ги пуснали.

Не след дълго, властите в САЩ се свързват с посолството на Еквадор и заявяват, че "ако не спрат Асандж, ще има последствия за Еквадор“. Пред този ултиматум, на 15 октомври, посолството прекратява достъпа на хакера до интернет и мобилна мрежа. Но дори и това не спира публикуването на имейли до деня на изборите.

На 18-ти октомври, тогавашният посланик на Еквадор Карлос Абад забранява не-дипломатическите посещения в сградата на посолството, след това напуска сграда. Час по-късно отменя забраната си, а кадри от охранителните камери показват как служители на WikiLeaks влизат в посолството и сами изнасят техниката, включително и близо 100 хард диска. Охранителите искали да ги прегледат, но ръцете им били вързани – колегите на Асандж били в специалния списък с хора, които не можело да бъдат претърсвани.
В началото на 2017 г. Тръмп вече е президент.

На 11 април 2019 г. Асандж е арестуван, след като Еквадор вдига закрилата си над него. Връзките му с Русия обаче не стихват – само часове след ареста му, Кремъл веднага се обява в негова защита, казвайки, че "демокрацията за пореден път стисна врата на свободата.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• избори
• сащ
• Русия
• посолство
• Доналд Тръмп
• хакери
• Еквадор
• Джулиян Асандж