Снимки: Reuters

Можете ли да си представите свят, в който спорът: Стъпвали ли са американците на Луната или не, не съществува? Едва ли.

Но ако няколко години преди Нийл Армстронг да направи първата "голяма крачка за човечеството", егото на същите тези американци не бе подтиснато, то можеше да доведе до това, да няма никаква луна... изобщо.

По време на Студената война между Русия и САЩ, идеите за това как едните да натрият носа на другите преиждали.

През 1957 година плъзнал слух, че СССР се готви да взриви ракета на повърхността на Луната. Действието имало за цел да покаже колко напреднала е руската военна техника. А в Космоса вече се намирал Спутник 1. С излизането на статията, бил изстрелян и Спутник 2, с кучето Лайка на борда.

Надпреварата за доминация в космическото пространство вече била започнала с пълна сила, а президентът Дуайт Айзенхауер бил напълно наясно, че военната им техника е доста зад възможностите на Русия.

Властите в САЩ, разбира се, не подминали с лека ръка слуха за изстрелването на ракетата, която просто трябвало да се взриви на Луната. Те започнали усърдно да мислят, как да отговорят на такова предизвикателство.

И идеята дошла на следващата година. През 1958 г. Американските въздушни сили се свързали с доктор Леонард Райфел – уважаван физик, който заемал високи позиции в НАСА и също така работел с Енрико Ферми, мозъкът зад първия ядрен реактор, който се смята и за основоположника на ядрената епоха. Райфел също така си партнирал и с учени от вече разпадналия се Трети Райх.

Те му поставили задача, по която той работил в пълна тайна. А през 1959 г., 10 години преди Аполо да полети към Луната, бил задействан Проект А119.

Идеята на гениалните американски учени била проста - не само да взривят ракета на повърхността на спътника ни, но направо да го унищожат с атомна бомба.

В декласифицираните документи, американските въздушни сили обясняват, че целта на проекта е чисто научен. Но на всички е ясно, че огромен облак, с формата на гъба на Луната, ще изпрати ясно послание към Съветския съюз.

И до ден днешен не става ясно, как атомната бомба е щяла да стигне до спътника ни. Дори и след като документите за проекта са разсекретени, в свое интервю Райфел не разкрива нищо повече от това, че мисията е била напълно възможна.

1,7 килотона ядрена енергия е щяла да бъде освободена на Луната, точно на границата между нейната тъмна и светла част. Мястото било избрано прецизно – за да се вижда перфектно от Москва.

Но капчица разум проникнала в главата на учените, работили по проекта. Не защото се страхували, какви ще са последствията, ако взривят Луната, а защото се притеснили каква ще е реакцията на народа.

Проект А119 може да се нарече най-странното научно решение в човешката история, но Райфел го защитава до последния момент. В интервюто си, той обяснява, че проектът бил спрян, защото нарушаването на лунната околна среда би нанесло огромни щети на бъдещите научни изследвания, а въздушните сили се притеснили за това, как радиацията ще се отрази на Земята.

А може би точно заради този проект, през 1963 и 1967 година влизат в сила два закона, които забраняват тестовете на атомни оръжия около и на Луната.

През 1969 година Аполо полита и Армстронг, вместо да се рее там, където някъде е трябвало да има небесно тяло, оставя стъпки на повърхността на спътника ни. Ражда се мотото: "Не ми казвайте, че небето е лимита, когато има стъпки на Луната". 

А119 е доказателството, какви абсурдни и опасни идеи може да роди човешкия мозък, подтикнат от нездравословно его и амбиция.

Ала въпроса остава: Кой би спечелил надпреварата за Космоса, кацайки на Луната, след като е можело да няма Луна? 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase