Истинските "Мъже в черно", които прикриват съществуването на НЛО

Популярно твърдение е, че човешкият мозък не може да измисли нещо, което никога не е виждал.

Сега нека си спомним една от най-емблематичните роли на Уил Смит като агент Джей от "Мъже в черно". Той трябваше да опази в тайна от човеците живеещите сред тях извънземни. А ще повярвате ли, че филма и дори комиксите, по които е създаден, са по действителен случай?

27 юни 1947 година. Мъж, момче и куче в една лодка. Ето каква е навярно истинската история за първата среща с реалните мъже в черно.

Харолд Дахл е на охранителна мисия в езерото "Пюджет саунд", близо до острова Маури, когато вижда няколко метални обекта с формата на понички да се снижават към лодката му. Следва дъжд от метални отломки, някои от които удрят сина му Чарълс по ръката, а и убиват кучето им.

Първата реакция на Дахл е да извади камерата си и да направи снимка на обекта. След това го показва на скептичния си супервайзор, който действа по правилото – око да види, ръка да пипне. Затова се отправя директно към посоченото място и сам вижда странния летателен апарат.

На другия ден мъж в черен костюм посещава Дахл и го заплашва, че ако разкаже нещо за инцидента, ще му се случат много лоши неща. Дори ФБР се интересува от ракетите във форма на понички, защото по случая има създадено и досие.

До 1956 г. никой не подозира за този случай, докато историята не вижда бял свят в книгата на Грей Баркър "Те знаят прекалено много за източниците на летене".

Като ракетно гориво, тази история по действителен случай, запалила стотици конспирации за истинските мъже в черно и се оказва, че не само Дахл е имал шанса да ги види.

През 1955 година, доктор Албърт Бендер подготвя доклад, с който иска да разобличи правителството на САЩ. Според него, то има данни за съществуването на НЛО, които крие, а обществото трябва да знае.

Малко преди документа да види бял свят, доктор Бендер променя решението си, ала насилствено. Трима мъже, облечени изцяло в черно, се появяват в дома му и когато си тръгват от там, експертът вече не е същия. Той не само не публикува проучването си върху НЛО, а и останалите му трудове стават трудни за четене. Живеел в постоянна тревога, под постоянен стрес и до смъртта си през 2002 г. получавал мистериозни обаждания. Телефонът звънял, но от другата страна на линията нямало никого.

Случаите са много, но сценарият – почти един и същ.

Мъжете винаги са облечени в черно, носят тъмни очила и карат черни коли. Никаква емоция не пропълзява по лицата им. Те са студени, някак прокълнати, говорят с роботизирани гласове, които навеждат на мисълта, че Мъжете в черно дори не са хора. Не се представят с имена, а само с номер.

Посещават два типа хора – такива, които са видели НЛО и такива, които го проучват.

Доктор Хърбърд Хопкинс и дъщеря му правят проучване, свързано с извънземните. Годината е 1976. Късно вечерта телефонът в домът им звъни, гласът от другата страна се представя за учен от института в Ню Джърси, който има интерес да направи рецензия на работата му.

Хопкинс се съгласява и в момента, в който оставя слушалката вижда, че мъжът вече се приближава към къщата му – гологлав, без вежди, без мигли. Кожата му била снежно бяла, като на кукла, а устните – кърваво червени. Гласът му бил все едно от машина.

От джоба си извадил монета и казал: "Наблюдавай я". Тя започвала да си променя цвета, ръждясала, а след това... напълно изчезнала. Хопкинс не се колебал много преди да изпълни нареждането и да унищожи проучването си.

Набезите на мъжете в черно продължават и през наши дни. Една камера в хотел дори успява да ги заснеме.

Но какво са те? Агенти на ЦРУ? Извънземни? Едва ли ще разберем, освен, ако не привлечем вниманието им.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase