Снимка: pixabay

Случвало ли ви се е да погледнете даден предмет и да ви се стори много по-малък, отколкото всъщност се оказва, че е? Случвало ли ви се е да погледнете към земята и тя да ви се стори много по-близо от обикновеното?

Алиса в страната на чудесата е фантастичен роман, написан от Луис Карол през 1865 г. Той разказва за едно момиче, на име Алис, което пада през заешка дупка във фантастичен свят, населен от особени, антропоморфни създания. Това е една от най-добрите фантастични истории, писани някога и е фаворизирана от много поколения.

Алиса в страната на чудесата (синдром на Тод) от друга страна е и визуален синдром на възприятието, при който е променена представата за образа на тялото, неговите размери, както и тези на предметите около нас. Това е един от най-очарователните неврологични симптоми, описани в медицинската литература. Изчислено е, че се случва при 10-20% от населението. Синдромът "Алиса в страната на чудесата" е рядко събитие, което се смята, че се случва само няколко пъти през живота дори на най-засегнатите лица.

Някои учени смятат, че синдромът е доста чест в детството, но повечето хора го израстват с навлизането в младежките години. Изглежда, че той често се преживява в прехода от будно състояние в сън и често се асоциира с недоспиване. 

Британският психиатър Д-р Джон Тод, първо описва синдрома през 1955 г. Тод му дава това име чрез известния роман на Люис Карол, "Приключенията на Алис в страната на чудесата", тъй като болестта прилича на събитията, преживяни от Алис. Потвърдено е и, че Луис Карол всъщност е страдал от тежки мигрена и т.нар. "лилипутски халюцинации", по време на които обектите и хората са изглеждали по-малки, отколкото всъщност са. Възможно е и да е страдал от темпорална епилепсия.

Характерен симптом е преживяването за изменен образ на собственото тяло. Пациентът може да види промяна в размера и формата на части от тялото си или цялото тяло. Може да има усещането за уголемяване или смаляване на тялото си.

Друг основен симптом е изкривяването на визуалното възприятие на заобикалящото ни. Очите на засегнатите пациенти са анатомично нормални, но пациентите "виждат" предметите в неправилните размер, форма или перспектива. Следователно хора, коли, сгради, животни, дървета и т.н. изглеждат по-малки или по-големи отколкото са, или разстоянието, на което са изглежда неточно. Например, един коридор може да изглежда много дълъг или земята може да изглежда прекалено близко.

Пациентите могат да изпитват микропсия или макропсия. При микропсията засегнатият човек вижда предметите като по-малки отколкото реално са. При макропсията предметите се виждат съответно в по-големи размери.

Възможни причини за проява на синдрома:

- Класическата мигрена, без да е необходима ясно изразена болка
- Епилепсия на слепоочният дял на мозъка
- Вирусът на Epstein-Barr, който може да причини инфекциозна мононуклеоза, известна също като "жлезиста треска"
- Други определени неврологични болести.

Независимо от това, симптомите едва са проучени. Произходът на синдрома е неизвестен. Неговото лечение също е неизвестно и симптомът понякога се счита за страничен ефект на мигрена или травма на главата. Това е доста интересно състояние на нашите умове и определено ще се съсредоточи вниманието на невро-учените за известно време.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase