"Успешното" стареене може да бъде норма!

Има ли технология, по която да страреем "успешно" и да се наслаждаваме на късните години от живота ни? Професорът по психология на UCLA Алан Кастел, в новата си книга "По-добре с възрастта: психологията на успешното стареене" казва, че "успешното" стареене може да бъде норма, пише Медикъл Експрес.

"Има много митове за стареенето и хората често имат негативни стереотипи за това какво означава да остарееш", казва Кастел.

"Някои книги се съсредоточават върху това как да се опитаме да предотвратим или забавим стареенето, но идеята е да можем успешно да се наслаждаваме на предимствата на старостта", допълва той.

"Успешното" стареене включва физическа продуктивност, психическа адаптивност и най-важното - водене на смислен живот", пише Кастел.

Но какви са съставките на "успешното" стареене?

1. Ходенето. Физическите упражнения са най-добрият начин да се осигури здравето на мозъка и тялото.

В проучване от 2011 г., по-възрастни хора са били разпределени на случаен принцип в 2 групи: Една, която ходи по 40 минути три пъти седмично и друга, която прави стречинг за същото време. След шест месеца и отново след една година ходещата група превъзхожда групата за стречинг на паметовите и когнитивните функционални тестове. Твърде много физическо натоварване, от друга страна, може да доведе до болки в ставите и наранявания.

Освен това, след една година, тези, които са ходели по 40 минути на ден, три пъти седмично, са показали 2% увеличение на обема на хипокампуса - най-важният мозъчен регион, що се касае до паметта. Обикновено хипокампусът намалява с около 1% годишно след 50-годишна възраст.

Британско проучване от 2014 г. е установило, че хората, които биха могли да станат от един стол и да седнат повече от 30 пъти в минута, са по-малко склонни да развият деменция и е по-вероятно да живеят по-дълго от тези, които не могат. В друго упражнение, при което се стои на един крак с отворени очи за 60 секунди или повече, тези, които не успяват да се справят, са изложени на по-голям риск от инсулт и деменция.

2. Мултиезичност/ мултилингвизъм. Хората, които говорят повече от един език, са с намален риск от развитие на деменция.

Друго проучване установява, че сред хората на възраст от 75 до 85 години тези, които се занимават с четене, игри на дъски, свирят на музикални инструменти и танцуват, имат по-малък риск от деменция от тези, които не са вършили тези дейности. "Четенето през целия живот, особено в по-напреднала възраст, може да бъде една от тайните за запазване на умствените способности", пише Кастел.

3. Социалните връзки. Липсата им може да се окаже много по-вредна за здравето ни, отколкото предполагаме.

Степента на самота сред по-възрастните хора се увеличава, а хроничната самота представлява голям риск за дългосрочното здраве и дълголетие и може да бъде два пъти по-вредна за пенсионерите, отколкото затлъстяването. Има доказателства, че хората с по-голяма социална подкрепа са склонни да живеят по-дълго от тези, които са по-изолирани и, че по-възрастните, които водят активен социален живот с други, са по-малко склонни да развият деменция и имат по-силна имунна система, чрез която се борят с болестите. "Да останеш здраво мислещ", казва Касъл, "означава да останеш свързан, но не към Интернет, а към хората около теб и към възможностите, които живота предоставя".

4. Щастието. Според скорошен преглед на тези и други подобни изследвания, то увеличава живота ни с от четири до десет години.

Експеримент с мъже, на които им е било казано да се държат, сякаш са с 20 години по-млади за една седмица, показва, че в края на тази седмица те притежават по-голяма гъвкавост в мисленето и дори изглеждат "по-млади", според наблюдатели, които са видели снимки от тях в началото и в края на седмицата.

В друго изследване, изследователите анализират вписванията в дневниците на католическите монахини, направени през 30-те и 40-те години, когато монахините са били на 20-годишна възраст, и определят нивото на тяхното щастие от тези дневници. Повече от 50 години по-късно, 75% от "най-веселите" монахини са оцелели до 80-годишна възраст, докато само 40% от най-малко щастливите монахини са оцелели до същата възраст. Оказва се, че най-щастливите монахини са живели 10 години по-дълго от най-малко щастливите монахини.

Тези 4 фактора, на пръв поглед елементарни, могат да се окажат изключително голяма спънка в опитите ни да ги направим част от живота ни. Но те могат да са от полза, както за възрастните, за да се справят с предизвикателствата, пред които ги поставя стареенето, така и за по-младите, за да поддържат жизнените си функции и психическите си показатели на добро ниво.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase