Щетите от земетресението в Индонезия, Снимка: Архив, Reuters

Голям брой опустошителни земетресения ще се случат по цялото земно кълбо до края на 2018-а!?

Това е предупреждение, направено от двама учени още през октомври миналата година. Прогнозата им се оказва вярна – само преди седмица Индонезия беше разтърсена от опустошително земетресение с магнитут 7,5 по Рихтер. Последва цунами. В резултат от бедствието живота си загубиха над 1 400 души.

В началото на август, отново в Индонезия, беше регистриран трус, който взе 513 жертви. В началото на годината пък в Папуа Нова Гвинея живота си загубиха още 160. Списъкът продължава...

Причината за огромния брой земетресения през тази година си има обяснение. Според учените Роджър Билам от Университета в Колорадо и Ребека Бендик от Университета в Монтана има връзка между забавянето на въртенето на Земята около нейната ос и зачестелите трусове.

Двамата намерили зависимост между всички трусове с магнитут 7 и повече по Рихтер, които са разтърсили земята от 1900 г. до днес. Установили, че на всеки 32 години големите земетресения учестяват.  Точно в този период от 32 години единствената друга промяна е в скоростта, с която земното кълбо се върти около оста си.

"Връзката е между земната ротация и сеизмичната активност е много силна, а това ще доведе до сериозни и големи земетресения", казват учените пред "Обзървър" още миналата година. Статията е публикувана и в "Гардиън".

Земята преминава през редовни десетгодишни периоди, в които скоростта й на въртене се забавя. Учените забелязват минимални увеличения в продължителността на деня, но това забавяне оказва доста по-значително влияние върху състоянието на земните пластове. Откритието на тази зависимост е фундаментално, тъй като по този начин може с приблизителна точност да се прогнозират сериозни бъдещи трусове.

В центъра на Земята има твърдо ядро от желязо и никел, след това е разположено външни ядро от течни желязо и никел, а след него е течната мантия на Земята. Най-отгоре се намира твърдата земна кора.

Макар и да не е съвсем ясно защо, според двамата учени земната мантия се приближава минимално до земната кора, а това от своя страна променя движението на вътрешното течно ядро. Според учените това оказва влияние върху промяната в продължителността на деня и повлиява върху магнитното поле на Земята, което започва временно да пулсира.

Именно това се случва през последните 4 години и планетата забавя скоростта си на въртене.

По време на изследването си Билам и Бендик са установили 5 периода, в които са се случили сравнително висок брой земетресения. Тогава са се случили между 25 и 30 труса на година, в сравнение с около 15 през останалото време. 2018 г. е последната от този 5 годишен период.

Много от трусовете се случват на места, на които не живеят хора. Когато, обаче, земетресението се случи в населено място, пораженията могат да бъдат огромни. Успоредно с учестяването на трусовете, се учестяват и циклоните. За тях вина има глобалното затопляне.

Климатът на Земята се променя постоянно, но последният период на затопляне настъпва по-бързо откогато и да било. Последиците могат да бъдат фатални – недостиг на питейна вода, нарушаване на баланса в производството на храни, бури, жестока суша, наводнения.

Прогнозите сочат, че до 2100 г. Земата може да се затопли с допълнителни 15% - много повече от най-мрачните прогнози на експертите от ООН, които бяха публикувани още през 2014 г.

Затоплянето на климата е в пряка зависимост от изпусканите в атмосферата емисии от газове в парников ефект. Според мрачната прогноза глобално температурата ще се повиши значително – между 3,2 и 5,9 градуса.

Според американските учени най-вероятното повишение на глобалните температури ще бъде с 0,5 градуса по-високо от страшната прогноза, а това се потвърждава и от родните климатолози, пишат от "24 часа".

На цялата територия на Западните Балкани температурите могат да се повишат с 1,2 градуса в близкото бъдеще, а до края на век биха могли да скочат драстично с цели 5 градуса.

Данните показват разпространение на субтропичния климат на север. В момента субтропичният климат е над Северна Африка.

Само от края на 90-те години на миналия век досега в цяла Европа се наблюдава покачване на температурата. През последните 20 години градусите скачат значително по-бързо.

Ако температурите скочат драстично, то у нас напълно ще се изменят основни отрасли, сред които земеделието. Ще се садят предимно субтропични култури, които са устойчиви на големите жеги. Такива, например, са маслини, нар, бадеми, дафинов лист.

От всичко казано до тук, изглежда дори минимални изменения могат да доведат до глобални сериозни последици. Това описва и една от трите теории на XX век.

Ефектът на пеперудата или т.нар. ефект на Лоренц е зависимост, описана от американския математик и метеоролог Едуард Лоренц. Ученият е пионер на Теорията на хаоса, която за пръв път е изследвана от Анри Поанкаре през 1890 г.

Идеята на Теорията на хаоса е, че има чувствителна зависимост между измененията в началните условия. Съвсем скоро след като френския теоретик Поанкаре описва идеята си, Лоренц я развива.

Ефектът на пеперудата е теория, според която махат на крилете на нещо толкова малко като пеперуда, която се намира в Бразилия, може да доведе до съществени изменения в атмосферата, които да предизвикат ураган или торнадо в Северна Каролина.

Теорията е революционна, тъй като опровергава напълно дотогавашната идея, че всичко в природата е подчинено на строги закономерности, а причините съответстват напълно точно на последствията.

Това е едно от най-авторитетните свидетелства, че светът около нас е напълно непредвидим.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase