Общоруското преброяване на населението през 2021 г. показа рекорден спад в броя на украинците в Русия: за десет години той е намалял наполовина. И въпреки че експертите поставят под съмнение резултатите от преброяването, същата тенденция се отчита и от данните на други изследвания, демографите и самите представители на украинската диаспора.

"Важни истории" разказва как руските власти са изкоренявали украинската идентичност у собствените си граждани много преди пълномащабното нахлуване в Украйна - от самото начало на управлението на Владимир Путин.

Свиване на населението

В исторически план украинците са една от най-широко представените националности в Русия: допреди десетилетие те са били на трето място след руснаците и татарите по дял от руското население, сочат данните от преброяването.

През 2021 г. те за първи път изпадат от челната тройка и заемат осмо място. Докато преди десет години в Русия живееха почти два милиона украинци, преди войната с Украйна те бяха 884 000.

И макар че украинското население постепенно е намалявало през цялата история на съвременна Русия, през последните десет години то е намаляло повече от два пъти. През предишните десетилетия броят на украинците намаляваше с 30% на всеки десет години.

Същата тенденция се отчита и от алтернативни данни: докато през 2000 г. украинците са съставлявали почти 2% от населението на Русия, през 2021 г. те вече няма да съставляват дори 1%, според резултатите от руския икономически и здравен мониторинг на Националния изследователски университет "Висша школа по икономика".

Какво може да означава това?

Как е възможно през 2021 г. в Русия да са останали по-малко от един милион украинци? Още преди пълномащабното нахлуване в Украйна повече от един милион бежанци пристигнаха в Русия: от началото на военните действия в Източна Украйна през 2014 г. само през първите две години в Русия са влезли и не са се върнали 1,2 милиона души, които преди това са живели в Югоизточна Украйна, сочат данни на ФМС. Още украински бежанци са преминали границата през 2022 г.: повече от 2,8 милиона бежанци от Украйна са преминали границата с Русия след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през януари 2023 г., но не е известно колко от тях са останали в страната и не са могли да участват в преброяването през 2021 г.

Резултатите от Общоруското преброяване на населението през 2021 г. са съмнителни, тъй като е проведено с много нередности, предупреждават демографите. Според Алексей Ракша около 50 милиона души не са участвали в преброяването. Тази година около 16 милиона участници в преброяването не са посочили своята националност - при предишното преброяване те са били само 5 милиона. Според Юлия Флоринска, старши изследовател в Центъра за изследване на населението към Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет, тази цифра показва, че като цяло на преброяването не може да се вярва. "Най-вероятно това са 16 милиона души без гражданство, които са преброени не лично, а административно (тези, които са преброени според административни източници, като например домовите регистри - б.а.)".

Същата тенденция на намаляване на броя на украинците в Русия обаче показват и данните от руския мониторинг на икономическото положение и здравето на Висшата школа по икономика на Руския национален изследователски университет - ежегодно проучване на населението, в което се задава и въпросът "За кого се смятате по националност?" Извадката на това проучване е много по-малка, но с помощта на тези данни е възможно да се направят изводи за най-големите националности, разпръснати в Русия: украинците могат да се считат за такива поради относително равномерното им разпределение в страната, казва независимият демограф Алексей Ракша. Докато 11 % от респондентите в преброяването не са предоставили данни за етническата принадлежност, 4 % от респондентите в данните на NIU HSE са предоставили такива. За сравнение, само 0,5 % от респондентите в проучването на HSE от 2010 г. не са разполагали с тези данни.

Важно е да се вземе предвид, че преброяването не отчита броя на отделните нации, а отговорите на гражданите на въпросите за тяхната националност: когато отговаря на въпроса за националността, всеки избира как да се нарече. Затова демографите смятат, че спадът в дела на украинците, който се наблюдава в данните от преброяването, може да се обясни с факта, че все по-малко от тях се наричат украинци, когато отговарят на въпроса за националността. "Част от тях вероятно са предпочитали да се наричат руснаци, а не украинци, тъй като през 2021 г. нивото на негативно отношение към Украйна в обществото вече е било много силно", казва Юлия Флоринска.

Олексий Ракша нарича ускорената асимилация на източните славяни (те престават да се определят като украинци и започват да се класифицират като руснаци - по-бързо, отколкото представителите на други националности), главно за сметка на младите хора, основната причина за този спад. Експертът предполага, че украинците може да емигрират повече от Русия, отколкото да идват тук, но няма точни данни: в Русия миграцията се отчита слабо.

Самите представители на украинската диаспора смятат, че руските власти от години намаляват броя на украинското население в страната, заличават неговата идентичност и унищожават организациите, които биха представлявали интересите на украинците в Русия: намаляването на населението е повлияно от официалната държавна политика, насочена към изчистване на цялото украинско поле в Русия.

"Сега не е безопасно да признаете, че сте украинец"

"Да си етнически украинец в Русия стана неудобно", обяснява резултатите от преброяването Виктор Гиржов, бивш заместник-председател на Асоциацията на украинците в Русия. Живее в Русия повече от 20 години, но през 2015 г. ФСБ му забранява да влиза в страната за пет години. Формално това е заради нарушаване на процедурите за влизане и излизане, но самият Гиржов смята, че е бил изгонен, защото е казвал истината за случващото се в Украйна по руските централни телевизионни канали.

Виктор Хиржов смята, че официалната държавна политика, насочена към изчистване на цялото украинско поле в Русия, е една от основните причини за намаляване на броя на украинците. Според него това е започнало след 2004 г., когато в Украйна е имало "оранжева революция" и някои украински организации в Русия са я подкрепили. "След разпадането на Съветския съюз украинските организации започнаха да се появяват в Русия като гъби след дъжд. Имаше такава еуфория, такова настроение, че при Горбачов, при Елцин ще има някакви свободи...", казва Гиржов. - И тогава нещо щракна и всичко това започна да се разпада - това се случи при Путин.

Гиржов описва как през 2010 г. и 2012 г. са ликвидирани две федерални организации на украинската диаспора: "Асоциация на украинците в Русия" и "Федерална национална културна автономия на украинците в Русия", които са работили за запазване на украинската идентичност и за развитието и разпространението на украинската култура. През 2018 г. беше ликвидирана единствената световноизвестна библиотека за украинска литература в Москва. "Твърди се, че има някои документални нарушения в уставните дейности [на организациите]. Но всичко това е изсмукано от въздуха: ако е имало някакви малки недостатъци, всичко е поправено за секунда. Директорът на библиотеката е съден за предполагаемо съхранение на националистическа литература, въпреки че служителите на библиотеката твърдят, че самите сили за сигурност са подхвърлили тези материали", казва Гиржов. През 2019 г. най-голямата обществена организация на украинците, живеещи в чужбина, Световният конгрес на украинците, беше призната в Русия за "нежелана организация": дейността ѝ е забранена в страната.

Още в средата на 2000-те години в Русия също не е имало възможност да се изучава украински език, казва Гиржов: "В Украйна [тогава] имаше много училища, в които се преподаваше руски език. А в Русия нямаше нито едно училище за цялата двумилионна диаспора, дори украински клас. В Русия няма възможност да се общува на украински език: няма училища, няма библиотеки [с украинска литература]. Заедно с други представители на украинската диаспора той се опитва да открие единственото украинско училище в Москва, но съответните служби "продължават да поставят нереалистични изисквания и всичко замира. Според националното преброяване от 2021 г. само 33% от украинците, живеещи в Русия, говорят украински.

В Русия почти не са останали украински сдружения, казва Гиржов. "Формално такива организации съществуват, но те се издържат от парите на руското правителство и президентските субсидии, а властите организират така наречената "шаровърщина": тези организации участват в градски тържества и фестивали, танцуват и пеят, но нямат политика, нямат социална дейност, нямат украински права", казва Гиржов. - Това е видът на sharovarovka украинци, които руските власти са доволни. И веднага щом започнете да подкрепяте Украйна, дори не Майдана, а просто независимостта, културата, езика - всичко."

"Религиозната свобода на съвестта, владеенето на езика, културата - това е, което живее в хората. Етносът е това, което отличава един от друг, че той има някои културни и национални особености. Има арменска диаспора, има и грузинска диаспора. Хубаво е да се събират заедно, да пеят песни, да говорят на техния език. Именно това е смисълът на многонационална Русия - всички нации трябва да съществуват взаимно и да се обогатяват взаимно. - Гиржов продължава. - Но тази културна среда винаги е била потискана и забранявана в Русия: хората копнеят за националните си корени, но те постоянно са прекъсвани. Това води до конфликти между народите.

Според Гиржов намаляването на броя на украинците в преброяването може да се обясни и с факта, че не всички етнически украинци в Русия се определят като такива, когато ги питат за националността им. "Хората се страхуват, защото сега не е безопасно да признаеш, че си украинец", казва Гиржов. - Например ФСБ е призовала за разпит хора от списъка на читателите на Библиотеката на украинската литература. Възрастните хора имат деца и внуци и се притесняват. По-младите хора се страхуват да не загубят работата си. Тези, които можеха, си тръгнаха преди войната", казва Гиржов. - Сега е трудно, затова докато войната не свърши, останалите се опитват да не подчертават своята "украинщина" - това крие опасности".

Към украинците: "Вие ще пеете на руски"

Валерий Семененко се премества от Украйна в Москва през 1978 г., за да запише следдипломна квалификация, и остава там. Той е един от основателите на Съюза на украинците в Русия и е съпредседател на организацията от 2005 до 2012 г., докато тя не е закрита от руските власти. "Първоначално, в края на 2000-те и през 2010-те години, ние пишехме писма, обръщения към Путин: призовавахме за взаимно разбирателство [между Русия и Украйна], за отчитане на интересите. Това не е правилно: живеем тук, трябва да сме приятели. Ето защо ни затвориха: след Оранжевата революция в Русия властите започнаха да се активизират. А два месеца след затварянето създадоха марионетна федерална организация на украинците, чиито представители сега говорят по телевизията, че всички сме руснаци - казва Семененко. - Сега те периодично провеждат демонстрационни [правителствени] срещи по междуетническата политика. Някога начело са седели украинци - колко правилно, най-големият приятел на народа! И сега са поканени, а после се обаждат: "Няма да дойдете на срещата".

Понастоящем Семененко оглавява обществена асоциация на украинците в Русия, която функционира без правна регистрация. "Сега украинците в Русия се крият. Почти няма публична дейност - това е опасно... Знаем руския закон: можем да пишем само за болката и страданията на украинците, но за военни действия и още повече да обсъждаме [руската] армия - разбира се, не. Но ние можем да помогнем: хората бягат от снаряди, от бомби, помагаме им да стигнат до границата. Но дори тази помощ не е добре дошла в Русия - казва Семененко. - Дори пеенето не е позволено. През есента на 2022 г. в Санкт Петербург се провежда ежегоден концерт: на всяко общество - калмиките, чувашите - се дава номер и те се представят. Поканени бяха и украинци. Тогава станахме: "Вие трябва да пеете на руски". Те бяха упорити: "Или пеем на украински, или не пеем".

"Това е обща тенденция да се отрича украинската идентичност", продължава той. - Сега те [властите и пропагандата] вече открито казват, че няма украинци и никога не е имало, че няма украински език и че всичко това е измислица." Семененко не вярва на резултатите от преброяването, но също така отбелязва, че броят на украинците в Русия намалява: "Знам как се провеждат тези преброявания. Всички крещяха: "Преброяване, преброяване, преброяване!" И никой не дойде при нас. И аз лично отидох в местната управа и казах: "Как ни регистрираха? Никой не ме попита. Искам всички ние да бъдем регистрирани като украинци: аз и моите деца". Така и не ми показаха тези документи. Но тенденцията наистина е, че броят на етническите украинци рязко намалява."

"Ако Русия [след войната] оцелее като провалена държава и всички тези тенденции се запазят, тук няма да има никакви украинци", смята Семененко. Той признава, че винаги изпитва желание да напусне Русия: "Но аз съм вързан тук: имам къща и семейство, а жена ми е родена в Москва, така че къде ще отиде? Трябваше да си тръгна по-рано. Сега пуснете децата ми".  

"Мамо, аз няма да отида във фашистка Русия"

Анна (името е променено по молба на героинята) от Чернигов живее в Русия от повече от 20 години и ръководи една от асоциациите на украинските жени в Русия. Всеки път, когато в Чернигов прозвучи тревога за въздушно нападение, тя я "чува" в дома си в предградията на Москва: Анна следи съобщенията, защото възрастната ѝ дъщеря е останала в Чернигов. Когато избухва войната, Анна предлага на дъщеря си да се евакуира в Русия: "Казвам ѝ: "Иди тук". И тя отговаря: "Не, мамо, няма да отида във фашистка Русия."

Както казва Анна, тя не вярва на резултатите от преброяването, но също така смята, че в Русия има по-малко украинци: "Преброяването се проведе така: цялата ни улица е украинска - никой дори не си показа носа и не ни попита кои сме, какви сме. Но сега тук идват много по-малко украинци. Тук съм от 2000 г.: толкова много украинци идваха да работят тук... Мой познат отвори строителна фирма, в екипа имаше 300 украинци. Но сега няма такива, фирмата е затворена".

Когато пристигнах за пръв път, в началото на 2000-те години, всичко беше в разцвет: ние [представителите на украинската диаспора] се срещахме с властите, говорехме за откриване на украинско училище..." - продължава Анна. - И ни се струваше, че Русия е толкова голяма, че в нея може да се работи, да се създава толкова много творчество, да се общува между държавите, да се обменят студенти, художници. Мислехме, че ще е така, но е съвсем различно. Украинската диаспора се намира в много плачевно състояние. Ако казвате това, което казват местните власти, те, разбира се, ще ви подкрепят. Но не знам как можеш да кажеш нещо, което не съществува.

Анна казва, че някои нейни познати от Украйна са спрели да общуват с нея, само защото сега тя живее в Русия. "Но какво мога да направя тук сам? - пита Анна. - Неотдавна хора, на които им пукаше, поднесоха цветя на паметника на Леся Украинка, но всички бяха арестувани. Сега вероятно край всички украински паметници ще дежури полиция".

Сега Анна се е "оттеглила от всички дейности" в организацията, за да "не навреди на семейството": "Преди се занимавахме с културни и образователни дейности и видяхме много руснаци, които ни помагаха, на нашите [украински] държавни празници бяха с нас. Сега не можем да направим нищо: само се тревожим, помагаме на нашите бежанци. Но знаете как се отнасят властите към нас - дори да помагате, трябва да внимавате.

Сега й е трудно да живее сред руснаци, 90% от които, както Анна чете в новините, подкрепят войната. "Когато започнеш да говориш за всичко, което се случва [в Украйна], виждаш агресията, очите на хората кървят, те са готови да погълнат", казва тя. - "Но има и част от руснаците, които просто ми съчувстват, които идват при мен: "Кажи ни истината, защото освен по телевизията, ние нищо не виждаме, нищо не знаем.

Анна не смята, че украинците могат да скрият украинския си произход, когато ги питат за националността им: "Всички казват: "Ние сме от Украйна. Ние не се смятаме за руснаци. И в семейството говорим украински. А те са много: вкъщи на украински, на работа на руски. На всички, които са от Украйна, им липсвате, дори и да живеят тук от 50 години, всички искат да се приберат у дома. Всички те плачат за Украйна и сега са притеснени.

Анна смята, че след края на войната в Русия няма да останат украинци. "Познавам много хора, които чакат края на войната, за да напуснат тук, защото е невъзможно да се живее тук след това, което се случи там [в Украйна]. Имам дъщеря в Чернигов, така че как мога да живея спокойно тук? - пита Анна. - Живях там 40 години, работих в училище, там са моите ученици, съученици, роднини, там са гробовете на родителите ми. Освободителите дойдоха и разрушиха всичко: в Чернигов нямаме 70% от града. Как мога да гледам това? Просто не мога да живея тук от морална гледна точка. Морално засега, а след това може би ще се стигне и до физически репресии [срещу украинци], не го изключвам.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• войната в Украйна
• намаляващо население
• украинска идентичност
• украинци в Русия
• управление на Владимир Путин