Снимка: Twitter

В село Тег, Армения, неподвижни превозни средства блокират планинския път до граничен пункт, където мистериозно дипломатическо задръстване е спряло движението. Това е входът към единствения път, който свързва отцепилия се регион Нагорни Карабах в Азербайджан с външния свят през Армения.

Арменски войник управлява първия контролно-пропускателен пункт, последван от барикади, издигнати от руски мироопазващи войски. Притисната между бариерите е група азербайджански самозвани активисти, носещи табели, заклеймяващи "екоцида" и предотвратяващи почти всяко движение в коридора.

Пътят, известен като Лачинския коридор, е опората на споразумението за прекратяване на огъня, което сложи край на войната от 2020 г. между Армения и Азербайджан, гарантирайки безопасно преминаване за етническите арменци, както и стабилно снабдяване със стоки на територията, известна на арменците като Арцах.

Но на 12 декември група азербайджанци започнаха денонощна седяща война там, вклинена между руските войски, имащи за задача да държат двата етнически съперника разделени.

Демонстрантите твърдят, че самопровъзгласилото се правителство на Нагорни Карабах извършва незаконна минна операция в Нагорни Карабах с помощта на Русия.

Армения и властите в Нагорни Карабах обвиняват Азербайджан, че е наложил блокада чрез демонстрантите. Редица западни дипломати – включително американски дипломати – призоваха Азербайджан да отмени затварянето на коридора Лачин. Азербайджан отхвърли обвиненията, че налага блокада.

Около 120 000 души са блокирани в Нагорни Карабах, според арменския премиер Никол Пашинян, заради демонстрациите, които са на един хвърлей разстояние от азербайджанските военни позиции. Това е ситуация, която според анализаторите заплашва да възобнови конфликта между Армения и Азербайджан и потопи територията в хуманитарна криза, където недостигът на храна, лекарства и енергия става критичен.

И все пак руските мироопазващи войски засега изглеждат безсилни да го спрат.

21-годишният Дереник Даниелян казва, че се е опитал да влезе в дългия малко над 3 мили коридор Лачин от Армения на 26 декември, за да транспортира играчки до Нагорни Карабах, за да помогне на децата да празнуват новата година.

"Руски миротворчески командващ каза, че няма право да използва сила срещу протестиращите и че няма право да разчисти пътя", споделя той пред CNN. "Командирът каза, че само руският президент Владимир Путин може да даде правото да разчистят пътя."

Видеозаписи, изпратени до CNN, които показват опит за пробиване на блокадата от вътрешността на Нагорни Карабах, са и доказателство, че руските миротворци са отхвърлили исканията за освобождаване на пътя.

Руското външно министерство не е отговорило на искането на CNN за коментар относно ситуацията в Лачинския коридор.

Армения и Азербайджан се борят от десетилетия за Нагорни Карабах. Територията без излаз на море в Южен Кавказ е международно призната като част от Азербайджан, като същевременно е дом на голямо арменско население. Москва, исторически съюзник на Армения в областта на сигурността, поддържа мироопазващи сили в района от посредничеството за тристранното споразумение за прекратяване на огъня от 2020 г.

"Бананите са мечта"

Вътре в Нагорни Карабах настроението е предизвикателно, въпреки че някои основни продукти привършват. Местните и служителите казват, че пресните плодове и зеленчуци са били първите, които са изчезнали. Снимки и видеоклипове, публикувани в социалните медии миналата седмица, показват редици празни рафтове на супермаркети. Бебешко мляко няма никъде, казват местните.

Изглежда, че територията също е изправена пред остър недостиг на памперси. Една жена твърди пред CNN, че сестра й, млада майка с бебе, настройвала аларма няколко пъти на нощ, за да може да заведе бебето си до тоалетната поради липсата на памперси.

Болниците трябваше да се задоволят с намаляващите доставки на лекарства, което накара Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) да изпрати 10 тона лекарства, бебешка формула и храна за здравните заведения от началото на блокадата.

Видео в социалните медии показа как азербайджанските тълпи правят път за превозните средства на МКЧК, както и за руските мироопазващи войски, които също са донесли някои хуманитарни доставки. В Twitter говорител на външното министерство на Азербайджан публикува a видео на камиони на ICRC и линейка, които се движат през коридора, заклеймявайки твърденията за блокада като "фалшиви новини".

Тази седмица властите в Нагорни Карабах въведоха система за дажби, състояща се от пет храни: елда, ориз, захар, тестени изделия и олио.

"Бананите или портокалите са мечта. Картофите са лукс", казва Нона Погосян, програмен координатор на Американския университет в Армения в най-големия град на отцепилата се държава Степанакерт и майка на близнаци. "Всяка сутрин излизам с 8-годишните си да търся храна в супермаркетите. А те питат къде са отишли всички плодове и зеленчуци."

Миналия петък етническите арменци отбелязаха своята православна Коледа. В двуетажната къща на Погосян семейството се събрало около скромни ястия, приготвени от храни в буркани, размразена риба и картофи, което сега е рядкост на територията.

Сирануш Саркисян, журналист от Нагорни Карабах, казва, че свещите, които обикновено се палят за отбелязване на Коледа, също не могат да бъдат намерени в магазините. В главната катедрала в Степанакерт снимки в социалните мрежи показаха залата, изпълнена с редици от уморени богомолци.

"В църквата можете да видите в очите на хората, те са толкова тъжни, но и толкова решителни", казва Саркисян. "Хората се опитват да създадат поне малко коледно настроение. Ние споделяме. Дадоха ми кафе в замяна на храна. Това, което хората имат в домовете си, го споделят помежду си. Това е светлина в мрака в наши дни."

В сряда правозащитната организация Amnesty International призова Азербайджан да "прекрати блокадата" на коридора Лачин, "която остави жителите на Нагорни Карабах без достъп до основни стоки и услуги. Трябва да се гарантира свободата на движение и защитата на икономическите и социалните права на засегнатите."

Азербайджан обвинен в тактика на обсада

Регионът не е непознат за конфликтите. Боевете за първи път избухнаха към края на съветското управление и арменските сили поеха контрола върху големи части от територията в и около него в началото на 90-те години. Азербайджан, подкрепян от Турция, на свой ред пое контрола върху големи части от тези територии по време на шестседмична война през 2020 г., която отне хиляди животи.

Сепаратистката територия остана с главния град Степанакерт и няколко околни града, както и население, което все още изпитва загуби от кървавия конфликт от 2020 г. Азербайджан отдавна твърди, че ще вземе територията, която е национална гордост за арменците поради вековното си арменско наследство.

"В момента азербайджанците са в доминираща позиция и арменците са тези, които страдат. В миналото беше обратното", обяснява Томас де Ваал, старши сътрудник в Carnegie Europe, специализиран в Източна Европа и Кавказ. "Това не е черно-бял конфликт. И двете страни са били агресори. В момента Азербайджан със сигурност е агресорът."

Азербайджански официални лица не са отговорили на искането на CNN за коментар.

Тъй като блокадата продължава без видим край, служителите на Нагорни Карабах казват, че са убедени, че Азербайджан възнамерява да обсади и подчини населението.

"Посланието, което Азербайджан изпраща с тези екоактивисти, е или да си тръгнете, или да приемете нашето върховенство на закона, или ще гладувате и ще умрете, защото никой не го е грижа за всички вас", казва държавният министър на Нагорни Карабах Рубен Варданян пред CNN.

Арменски официални лица отхвърлят твърдението на Азербайджан, че арменското малцинство ще бъде защитено в страна, която се управлява от автократичния президент Илхам Алиев. "Наистина е странно да чуеш хората да казват, че ще се радваме на културна автономия в Азербайджан", присмя се Варданян. "Това е шега."

Междувременно хуманитарната ситуация продължава да се влошава, казват местните жители и властите. Миналата седмица Степанакерт беше покрит със сняг, а температурите паднаха под нулата. Прекъсванията на доставките на природен газ след авария на главния тръбопровод принудиха територията да ограничи електричеството. Властите на Нагорни Карабах казват, че не могат да извършат ремонт поради блокадата.

"Трябва да използваме електричеството пестеливо", казва Погосян от Американския университет в Армения в сряда. "При минусови температури навън – минус 8 (градуса по Целзий) днес – липсата на електричество прави ситуацията още по-драматична."

Отслабената Русия изостря кризата

Анализаторите казват, че блокадата е пряко свързана с кризата в Украйна, където руската нахлуваща сила претърпя огромни загуби. Преговорите за постоянно заселване в Нагорни Карабах се проточиха през последната година, като преговорите се разделиха на две различни направления: едната спонсорирана от западните държави, а другата от Русия.

"Очевидно Русия е по-слаба и по-разсеяна заради Украйна... Русия не иска да води битка с Азербайджан", на мнение е де Ваал. "Доста изненадващо е, като се има предвид, че това е в противоречие със споразумението за прекратяване на огъня от ноември 2020 г., в което Русия е една от трите страни, които са го подписали."

Екоактивистите дават на Баку "правдоподобно отричане", казва де Ваал. "От 2020 г. Азербайджан е в доминираща позиция в този спор и има определени неща, които иска да постигне. Използва както преговори, така и сила. Когато преговорите не вървят толкова добре от негова гледна точка, той използва сила."

САЩ също осъдиха блокадата, като призоваха Азербайджан, както и Русия, да предприемат действия.

"Съединените щати остават загрижени, че коридорът Лачин вече е блокиран повече от три седмици, създавайки сериозна хуманитарна ситуация", каза американският посланик в ОССЕ Майкъл Карпентър. "Благодарим на @ICRC за предоставянето на критична помощ през това време, но призоваваме Азербайджан и Русия незабавно да възстановят достъпа."

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова каза в изявление от 30 декември, че Русия се стреми да разреши противопоставянето.

"Изразяваме загриженост относно липсата на напредък във възстановяването на пълното функциониране на Лачинския коридор за движение на граждани, превозни средства и стоки в двете посоки в съответствие с изявлението на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г. ", каза Захарова. "Руската страна, в частност ръководството на руския мироопазващ контингент (РПК), продължава да предприема последователни стъпки за разрешаване на тази ситуация."

От арменската страна на границата Даниелян каза, че е изненадан от руския отговор. Арменците са свикнали да получават подкрепа от Москва, но блокадата сякаш подчертава как техните вековни отношения са отслабнали.

"Бях много изненадан, че руснаците не изселват азербайджанския народ", казва Даниелян. "Ако бяха истински екоактивисти и нямаше военни с тях, на руснаците дори нямаше да им се налага да използват оръжие."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase