Седнала зад огромно черно дървено бюро и подредени в купчини документи, белградската адвокатка Тияна Вуйович казва, че за следващия ден вече е записала в дневника си още пет срещи с потенциални нови клиенти. Четири от тях са с руснаци.

36-годишната адвокатка е специализирана в имиграцията, като подготвя нужните документи и ги свързва с агенти за недвижими имоти в града, който тихо се превърна в гостоприемен пристан за хиляди руснаци след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна преди осем месеца. Новопристигналите се стичат в общински работни помещения, регистрират повече от 2000 фирми и дори дават тласък на пазара на недвижими имоти. Сега все повече от тях искат да се установят за по-дълго време след военната мобилизация на гражданите, предприета от Путин през септември.

"В началото на войната всички клиенти поискаха да наемат жилище", казва Вуйович, която смята, че тази година е работила с поне 500 руснаци, в офиса си в жилищна сграда в центъра на Белград. "През последните месеци имам много молби от тях за закупуване, и то не само за получаване на право на пребиваване, но и за живеене."

Тези действия, съчетани с ескалиращите атаки на Путин в Украйна, направиха отношенията на Сърбия с Русия все по-неудобни. Лидерите на Европейския съюз, към който Сърбия в крайна сметка иска да се присъедини, предупредиха президента Александър Вучич, че страната му трябва да реши на чия страна е, тъй като се противопоставя на присъединяването към санкциите срещу Москва. Но жилото на проруските - ако не и на пропутинските - настроения е дълбока в Белград.

"През последните седмици Белград е като Казабланка", каза Вучич на 17 октомври в реч пред сръбската агенция за разузнаване и сигурност, сравнявайки града, изобразен във филма от 1942 г. като място, гъмжащо от шпиони и бежанци от войната.

Според Вучич от началото на конфликта в Сърбия са пристигнали повече от 100 000 руснаци и няколкостотин украинци, от които 17 000 са получили разрешения за пребиваване. Останалите са се преместили в други страни или остават в Сърбия като посетители.

Голяма част от Европа приема руските аристократи и интелектуалци, бягащи от болшевишката революция през 1917 г., но век по-късно тези, които бягат от политиката в родината си, имат малко възможности в Европа. Все пак Сърбия позволява на руснаците да влизат в страната без визи за първите 30 дни, а националната ѝ авиокомпания поддържа маршрути до Москва и три други руски града.

Руското присъствие в Белград, град с население от около 1,4 милиона души, не е трудно да се забележи. Една от забележителностите е хотел "Москва" в стил "ар нуво", а културният център "Руски дом" се намира в непосредствена близост до него. Енергийният гигант  "Газпром" спонсорира "Цървена звезда Белград", най-успешния футболен отбор в страната.

Тези връзки имат дълга история.  Сърбия съживи отношенията си с православна Русия през 90-те години на ХХ век по време на кървавия разпад на Югославия, когато части от федерацията получиха независимост с подкрепата на Запада. Опитите на силния лидер Слободан Милошевич да оспори това на бойното поле предизвикаха санкции и изолация. Сърбите потърсиха подкрепа на изток, като получиха подкрепата на Русия по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. за прекратяване на конфликта в Косово.

В интервютата с някои от руснаците, които наскоро са дошли, се усеща колко са щастливи, че са намерили толкова гостоприемно място.

Целия анализ четете на Bloomberg TV Bulgaria
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Сърбия
• Казабланка
• Белград
• Владимир Путин
• мобилизация
• Русия