Снимка: БГНЕС

Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин ще се срещнат в Сочи в петък, около 20 000 руски и турски работници и специалисти в Аккую, на средиземноморското крайбрежие на Турция, продължават работата по проекта, определян от анализатори като най-големия строеж на атомна електроцентрала в света.

Според турските медии през тази седмица руската държавна енергийна компания "Росатом" е превела първите 5 млрд. долара от очакваните 20 млрд. долара, което за момент е подкрепило сриващата се турска лира. Надали обаче икономическите, геополитическите и вътрешнополитическите проблеми, пред които е изправен Ердоган в условията на финансова криза, регионална война и предстоящи президентски избори, имат лесно решение, пише в свой коментар за Ройтерс Питър Апс.

Още по темата
Срещата в петък ще бъде втората между руския и турския лидер в рамките на по-малко от месец, след срещата им на 19 юли в Техеран с иранския им колега аятолах Али Хаменей. Гледката на лидера на НАТО, който споделя една платформа с двама врагове, които Вашингтон иска да изолира, беше особено разочароваща за администрацията на американския президент Джо Байдън.

През последните години отношенията между Турция и Запада се влошиха, тъй като Ердоган започна да води по-независима и настъпателна външна политика.

Анкара и нейните проксита се сражаваха с тези на Русия в Сирия и Либия, турски безпилотни самолети взривяваха руски танкове в Украйна, а антипутински настроени руснаци се заселиха в Истанбул, при все че Ердоган открито приема Москва като източник на храна и енергия.

Сделката от миналия месец, сключена с посредничеството на ООН и Турция, за деблокиране на доставките на зърно от украинските черноморски пристанища, беше явен успех за тази политика, като Ердоган и външният министър Мевлют Чавушоглу се възползваха от сравнително добрите си отношения както с Москва, така и с Киев.

Първата пратка зърно след инвазията отплава в понеделник за Ливан, приветствана като пробив, който може да смекчи нарастващата световна продоволствена и икономическа криза. Телевизионният канал CNN Turk предположи, че сделката може да осигури на Турция достъп с отстъпка до зърнени култури от Русия и Украйна.

Това може да разтревожи останалата част от гладуващия свят, но ще бъде новина за Турция. Официалните данни сочат, че годишната инфлация в страната е почти 80 %, а Ердоган многократно отказва да обмисли повишаване на лихвените проценти. Правителството твърди, че иска да възстанови баланса на икономиката чрез увеличаване на износа, но рязкото покачване на цените на храните и горивата, които трябва да се плащат в чуждестранна валута, рискува да попречи както на това, така и на възстановяването на приходите от туризъм след пандемията.

Дори и с притока на руски пари тази седмица лирата спадна до най-ниското си ниво след валутната криза през декември 2021 г., като загуби около една четвърт от стойността си през тази година. Цената на застраховането на турския дълг в чуждестранна валута на пазара на суапове за кредитно неизпълнение също е на рекордно високо ниво, тъй като инвеститорите се притесняват, че Анкара може да последва Русия и Шри Ланка и да не успее да извършва плащания.

Перфектна икономическа и политическа буря

Тъй като през юни 2023 г. в Турция ще се проведат президентски избори, справянето с кризата с разходите за живот ще бъде от основно значение за шансовете на Ердоган да бъде преизбран. След като оцеля при опита за преврат през 2016 г. с помощта на полицията и верни части от армията, неговата ислямистка партия ПСР неочаквано загуби контрола над Истанбул и Анкара на общинските избори през 2019 г. в полза на опозиционната партия. Кой ще се изправи срещу Ердоган догодина все още не е ясно, както и какво би направил турският лидер ветеран, ако е предвидимо, че ще загуби. Намаляването на разходите и осигуряването на достъп до храни и енергия изглежда все по-актуална тема във външната политика. По време на срещата на високо равнище между Русия, Турция и Иран в Истанбул миналия месец беше обсъдено използването на местни валути за извършване на покупки една от друга, заяви Путин пред репортери след нея.

Разговорите тогава бяха засенчени от опитите на трите страни да намерят общ език относно потенциално турско военно нахлуване в Сирия, но според информацията е било обсъдено използването на турската лира за покупки на ирански и руски нефт и газ - ход, който очевидно би бил от полза за Анкара, но също така би спомогнал на Москва и Техеран да избегнат американските санкции.

Нито една от тези теми на преговори не изглежда лесна. Дори когато се съобщаваше за движение на парите за турско-руската атомна електроцентрала в Аккую, дъщерното дружество на Росатом Akkuyu Nukleer заяви, че е прекратило сделката с турската фирма IC Ictas в полза на конкурента TSM Enerji. Това предизвика правно оспорване от страна на първия изпълнител, като турското министерство на енергетиката заяви, че работи за разрешаването му.

Това би могло да забави проекта, за който се очаква да осигури около 10 % от потреблението на електроенергия в Турция с първия реактор, чието пускане в експлоатация е планирано за следващата година.

Руско-турските отношения очевидно остават сложни, като явните и по-скритите позиции са рутинни. В Техеран Ердоган демонстративно накара Путин да чака пред репортерите в продължение на няколко минути на съвместна изява, реферирайки към посещението му в Москва през 2020 г.

През миналия месец Русия временно спря доставките за Турция по газопровода Turkstream, което беше оправдано от руската газова компания "Газпром" като "профилактика", но беше възприето от търговците на петрол като признак на руско раздразнение от евентуалното съгласие на Турция с членството на Швеция и Финландия в НАТО.

В отношенията със Запада обаче остават белезите от първоначалния отказ на Ердоган да се съгласи с това - засилва се съпротивата на Конгреса на САЩ срещу продажбата на американски изтребители F-16 на Турция, а на пресконференция в Истанбул се разрази спор между министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу и германската министърка Аналена Бербок относно напрежението с Гърция, както и относно състоянието на човешките права в Турция.

Това може да не притеснява Ердоган и хората около него - разногласията със Запада не вредят на политическата му електорална база, както се вижда от противопоставянето му на водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. Междувременно успехът на турските безпилотни самолети "Байрактар" и други безпилотни летателни апарати насърчи Анкара да вложи повече средства в собствените си изтребители от пето поколение - въпреки че този проект също е затънал в дългосрочни разногласия както със западните, така и с други оръжейни фирми.

Русия може отново да се наложи като потенциален партньор за този изтребител - въпреки че щетите, нанесени на отношенията с НАТО от закупуването от Анкара на руски зенитни ракети С-400, може да направят тази опция една от тези, които Турция предпочита да пренебрегне, освен ако не види определен потенциал, особено за износ на изтребители.

Всичко това поставя на карта много неща в петък, когато Ердоган и Путин ще се срещат - желаещи да изградят свят, в който те и народите могат да правят каквото поискат, но и двамата гледат на външната политика през призмата на собственото си оцеляване.

(БГНЕС)
 

Коментари Напиши коментар

80

Анонимен

преди 11 часа

Турците са най-добрите търговци в света.Не от вчера Босфора и Дарданелите са там.Търговията е в кръвта им,това им е животът.Учат се от стари книги,мъдреци и много добре познават историята си.Изключително хитър,умен,работлив,издръжлив и задружен народ са.Притежават и знаят световни тайни,за които света не е готов и не се разкриват още,но са пазени с най-високо ниво на сигурност.Като наш съсед е важно винаги да сме в добри отношения.Добри обноски и зачитане на традициите е от изключителна важност!

79

Междуредовете

преди 1 ден

Въпреки ,че има някои недостатъци Ердоган дефакто за втори път спаси ЕС от огромни бежцански вълни.Първия път буферира 5 милиона бягащи от различните войни и сега от стотици милиони бягащи от глада в Африка като съдейства за зърнения коридор.Украина и РФ доставяха зърно за 1/3 от Африка. Без това зърно стотици милиони ще буъдат принудени да бягат .А гладен до смърт човек не се бои ни от огради ни от куршуми. Турция и до днес изхранва над 4,5 милиона бежанци което до сега и струва 60 милярда $.

78

…!!

преди 2 дни

Разумна и взаимоизгодна политика в полза и на двете страни! Добра дипломация, което на нас ни е чуждо!