Снимка: БГНЕС

Понякога изглежда малко като дипломатическа версия на "яде ли захар?"

В Женева и Брюксел западните дипломати се изправят срещу руските си колеги, обсъждайки, наред с други неща, способността на Украйна като независима държава да оформя собствената си съдба.

Но Украйна я няма.

Колкото и пъти да повтарят високопоставените американски служители мантрата "нищо за Украйна без Украйна" – а те я повтарят при всяка възможност – украинците не могат да не се чудят какво точно се обсъжда зад гърба им.

С около 100 000 руски войници, струпани по северните и източните граници на страната, може да си помислите, че това би било причина за сериозна тревога. Но православната Коледа беше отбелязана в Украйна миналия петък и ако се разхождате из оживените коледни базари в Киев, няма да усетите чувство на повишена бдителност и тревожност.

"Хората тук са свикнали с тежките времена", казва Петро Бурковски от един от най-старите независими мозъчни тръстове в Киев, Фондация "Демократични инициативи" на Илко Кучерив. "През 20-ти век имахме много случаи, когато хората живееха в ежедневен ужас. Това е част от тяхната историческа памет."

Настоящият ужас на Украйна продължава почти осем години, откакто маскирани руски войски се появиха за първи път по улиците на Крим.

Боевете избухнаха в района на Източен Донбас през април 2014 г. Оттогава 14 000 войници и цивилни бяха убити в това, което правителството в Киев нарича "Руско-украинската война". Русия и до днес настоява, че не е страна в конфликта.

Всяка сутрин на кратка, мрачна церемония пред министерството на отбраната в Киев се почитат украинските войници, загинали в този конкретен календарен ден след независимостта през 1991 г. По-голямата част от тях са починали през 2014 г. Всяко име се посреща със залп от изстрел и камбана.

От другата страна на града лицата на мъртви войници се взират в редици от стените на катедралата Свети Михаил в мемориал, който се простира на почти 100 метра.

Минувачите спират и размишляват, без да се притесняват от снега и минусовите температури.

63-годишният Виктор Морошан бил ранен по време на жестоката битка за Иловайск през август и септември 2014 г. Той сочи лицата на загиналите колеги от доброволческия батальон "Донбас", който понесе тежки загуби.

"Всеки имаше една цел", казва той накрая. "Да освободим земята си от тези руснаци".

Виктор се запознава със съпругата си Тетяна, докато се възстановява в болницата, където тя е била доброволец.

"Може би следващия път войната ще бъде голяма", казва тя. "Путин има много планове да започне нова война. Това не е приказка."

Виктор се описва като етнически руснак, от една от областите, които сега са под контрол на бунтовниците. Но омразата му към руския лидер Владимир Путин е дълбока. — Той е маниак. Убиец.

Мъжът сега е пенсиониран, но признава, че все още държи в готовност бронежилетка и каска за спешни случаи.

"Жена ми казва "Витя, може би не ни трябва". Но аз казвам, че трябва да сме готови. Никой друг не може да защити отечеството ни освен нас."

Това е вид предизвикателен разговор, който може да очаквате в страна, изправена пред потенциално огромни шансове и знаейки, че ако се стигне до битка, ще има ограничения за подкрепа отвън.

Западните съюзници на Украйна говорят за "масивни" последици, ако Русия предприеме нахлуване. Но макар че те биха могли да включват увеличена военна помощ, украинците сами ще се борят и ще умират.

Оттук идва нарастващата подкрепа за членството в НАТО.

"Всеки път, когато Русия започне ескалация на фронтовата линия, подкрепата за членството в НАТО нараства", казва Петро Бурковски, "а готовността за отстъпки с Русия пада".

Публично лидерите на НАТО казват, че вратата за членство, отворена за Украйна и Грузия през 2008 г., все още е отворена. Вицепремиерът на Украйна, който посети в понеделник централата на НАТО в Брюксел, повтори рефрена на правителството си.

"Имаме присъщото, суверенно право да избираме нашите собствени мерки за сигурност", каза Олга Стефанишина пред репортери. — Включително договори и съюзи.

Но едва ли е тайна, че членството в НАТО не е сред картите на масата в момента. Западните служители знаят, че това  вероятно ще провокира  военната конфронтация, която толкова искат да избегнат.

Бурковски казва, че Украйна няма друг избор, освен да изчака бавно горяща, дългосрочна криза.

"В момента трябва да приемем реалността на конфронтация и конфликт с Русия", казва той. "Може би с течение на времето ситуацията в Русия ще се промени. Русия няма да бъде толкова страхотна, колкото е сега, Украйна ще бъде по-силна и Западът ще бъде по-решителен към Украйна и към Русия".

За момента, според него, Украйна трябва да се съсредоточи върху избягването на съдбата на двама от другите съседи на Русия, Беларус и Казахстан.

"Те показват съдбата на хората в страни, които са руски сателити", казва той. „Повечето хора в Украйна не искат тази съдба за тях и разбира се за децата си.

Коментари Напиши коментар

271

Анонимен

преди 3 месеца

До Крим не е руски *** СА МАЙ,КАТИ КОЯТО ТЕ РОДИ

270

Нима

преди 3 месеца

историята на България не е същата преди и след цар Борис ? Някой питал ли ни е за нашите земи и сънародници?! Що не плачете за тях???

269

Диана

преди 3 месеца

И аз не одобрявам това, което правят украинците: те твърдо са решили да откраднат земи от Русия, използвайки НАТО! Украйна трябва да протестира пред своите политици, да ги махне от политиката, да седне на масата с Русия и да си реши честно и почтено проблемите с нея за да има добри отношения с тази своя много важна тяхна съседка! Не съм съгласна с Путин, че Украйна е част от Русия след като тя беше обособена като отделна република в СССР. Каквито и да са подробностите...