Шпионските атаки на Русия в Германия са "на нивото от Студената война"

Кремъл е засилил тайната си намеса на германска територия до нива, наблюдавани за последно по време на Студената война, твърди ръководителят на вътрешната шпионска агенция в Берлин.

Германия е територия, на която оперират руски разузнавателни, разпространяващи дезинформационни и лобистки кампании, докато Русия се опитма да върви по тънкото геополитическо въже между Вашингтон и Москва.

Русия е обвинена, че е поръчала убийството на бивш чеченски бунтовник в Берлински парк, организирала поредица от кибератаки срещу Бундестага и е покрила Германия с повече фалшиви новини, отколкото са насочени към всички останали държави от ЕС, взети заедно.

Зад кулисите съюзници на президента Путин също се стремят да мобилизират политическа подкрепа за много спорния газопровод "Северен поток 2" от Русия до Германия, първият ръкав на който беше завършен миналата седмица. Германия провежда общи избори през септември, на който участва кандидат на Зелената партия, който отявлен противник на тръбопровода, и който според съобщенията е обект на кампания за дезинформация.

61-годишният Томас Халденванг, президент на Федералната служба за защита на конституцията (BfV), заяви, че Москва е разположила "голям брой агенти" в опитите си да "изгради контакти около политическите решения".

"Към момента руската намеса е достигнала ниво, което по-рано виждахме само по времето на Студената война", казва Халденванг пред вестник Welt am Sonntag.

Изказванията му бяха повторени от Бруно Кал, 58-годишен, президент на германската служба за външно разузнаване, BND. Кал заяви, че Русия и Китай използват всички средства, с които разполагат, за да "осигурят надмощие и да посяват раздори между народите на Запада".

"Някои от тези участници са добавили нови методи към своя набор от инструменти", обяснява той. "Човек може да види господството на други сили, които искат да ни приведат към тяхната воля. Можете да забележите промяна в тактиката им: те стават по-груби и безмилостни и преследват интересите си по-грубо от преди."

Отношенията на Германия с Москва и Пекин са изпълнени с баланс между конкуриращи се интереси и фракции в правителството. От една страна е Ангела Меркел, която се стреми да сведе до минимум конфликта с надеждата да защити германската търговия и да поддържа "мостове на диалог" по въпроси като Сирия, Либия, енергетика и климатични промени.

Един от най-тежките въпроси е проектът "Северен поток 2" на стойност 9 милиарда евро, който ще удвои директния износ на природен газ от Русия за Централна Европа. Меркел публично се застъпи за тръбопроводите въпреки многократните укори от Съединените щати, които се притесняват, че ЕС ще стане твърде зависим от капризите на Путин.

В петък Путин обяви, че единият от двата газопровода е завършен, а другият ще бъде завършен до края на лятото. Те вероятно ще започнат да транспортират газ до декември.

От друга страна съществува и тревога за начина, по който Русия и Китай смазват несъгласието у дома и се опитват да разширят сферите си на влияние в Германия. Халденванг изтъкна убийството на Зелимкхан Хангошвили, чеченски изгнаник, застрелян в централната част на Берлин преди две години. Най-старшият прокурор в Германия заключи, че Кремъл е поръчал атаката. Съвсем наскоро имаше претенции за спонсорирана от Русия кампания за дезинформация, насочена към Аналена Баербок, 40-годишната кандидатка от Зелената партия за канцлер и явен противник на "Северен поток 2"."

Съобщава се, че служителите на НАТО от разузнаването вярват, че Москва е посяла пропаганда срещу Баербок и нейната партия чрез германски крайнодесни групи в социалните медии. Доклад на Европейския съюз, публикуван през март, посочи Германия като "основната цел на руските усилия за дезинформация" в рамките на блока. Има и опасения относно по-широкото намесване на Русия в Европа с Франция, която провежда президентски избори в началото на следващата година, като миналата седмица обяви планове за създаване на медийно звено за противодействие на "фалшивите новини", които имат за цел "да подкопаят държавата".

55-годишният Джем Йоздемир, бивш лидер на партията на Зелените, за когото се говори като за потенциален външен министър в следващото федерално правителство, заяви, че твърденията, че Баербок е била обект на дезинформация, са разследвани от службите за сигурност. "Ние и Аналена вече не сме нападни само от Германия, но също така и от Путин и неговите шпионски агенции, както и от турски активисти, които провеждат клеветнически кампании срещу нея и Зелените по интернет“, заяви Йоздемир пред Der Tagesspiegel.

Въпреки това, Халденванг определи домашния десен екстремизъм като "най-сериозната заплаха за нашата сигурност и нашата демокрация" и заяви, че опитите за наблюдение и противодействие на крайните десни са възпрепятствани от враждебността на германската общественост.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase