4 километра в едната посока и още толкова в другата. Рафкат Абзалов познава отлично тази отсечка - тя води до най-близкия магазин в най-близкото село. И до най-близкия негов съсед. 
 
Никой друг не остана в селото, всички се пренесоха на небето. Отидоха си един подир друг. Леля Нина беше последна, през януари и тя ме напусна. От тогава живея тук съвсем сам, разказва Рафкат. 
 
Селцето Кирило-Кармазан не е единичен случай. По оценка на експерти повече от 20 000 населени места в Русия са останали напълно безлюдни. 
 
"Това тук е краят на света, няма нито магазин, нито автобус. Нищо! През лятото мога да карам колело, но през зимата ти трябват ски, за да се придвижваш". 
 
Това, с което се сблъскаха руснаците с появата на коронавируса, за Рафкат самоизолацията е всекидневие.
 
73-годдишният Абзалов не иска и да чува за COVID-19. Изобщо не се интересува от случващото по света, защото трябва да мисли за собственото си оцеляване.
 
"За да не излизам постоянно през зимата - винаги се запасявам с вода. Тя ми стига за две седмици и половина, но после се налага да попълвам запасите". 
 
Мебелите му са практични, опитва да съчетае полезното с приятното.
 
"Това е леглото ми, а под него е отоплението. То загрява директно матрака. Покрил съм прозореца, за да не излиза топлината навън, наричам това топлинна циркулация", показва мъжът. 
 
Рафкат Абзалов получава 9000 рубли държавна пенсия, което е около 120 евро. Не е много, но той е доволен. 
 
"Нищо не ми трябва, достатъчно ми е това, което получавам от Господ и природата. Но едно нещо ми липсва - съседите".
 
Те обаче едва ли ще се върнат...

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase