Снимка: Reuters

"Русия напада украински кораби и международното право", гласи заглавието на редакционен коментар на "Ню Йорк таймс" за събитията в района на Керченския проток. Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише вестникът.

Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът.

Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс".

Още по темата

Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция - да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването - е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието. Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна.

Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана - САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс".

Конфронтацията в Керченския проток е ярко напомняне за "недовършената работа" между Русия и Украйна, сочи в анализ лондонският "Гардиън". През последните месеци напрежението между двете страни расте - размяна на санкции, наближаващи избори, религиозно съперничество, непроверими нарушения на човешки права и необясними "терористични" бомбени нападения. Но основният проблем остава непроменен - кризата заради анексията на Крим, войната в Донбас и хроничното неумение на международната общност да намери решение.

Според вестника натискът върху Русия и Украйна да прекратят конфликта идва от две главни посоки - от САЩ и от Германия. Президентът Доналд Тръмп спорно твърди, че американските и европейските санкции срещу руски физически и юридически лица от 2014 г. трябва да бъдат облекчени и това съдържа признаване на анексията на Крим. Но на практика неговото правителство, Великобритания и НАТО продължават да подпомагат Киев. Например през юли т.г. Пентагонът обяви, че отпуска 200 милиона долара военна помощ на Украйна, с което тази американска помощ достигна един милиард долара от 2014 г. насам, отбеляза "Гардиън".

Вестникът цитира консултантската компания за оценка на политически риск "Юрейжа груп", че сблъсъкът в Керченския проток вероятно ще доведе до нови санкции срещу Русия.

Полският "Газета виборча" помества статия на бившия министър на отбраната на Полша Януш Онишкевич, според когото към Кремъл трябва да бъде пратен ясен сигнал, че при нужда Киев ще получи от Запада същата подкрепа, която е оказал на Израел през войната Йом Кипур от 1973 г. Авторът отбелязва, че след безкръвното, но незаконно заграбване на Крим и след период на интензивни боеве в Донбас с участието на руски войски ситуацията донякъде се е стабилизирала със спорадични нарушения на примирието в Източна Украйна, регистрирани от наблюдателите от ОССЕ. Може би изглеждаше, че заради тази относителна стабилност кризата не заслужава голямо внимание, но след засилването на конфликта в Азовско море личи, че Русия няма намерение да възприема положението като устойчиво. Сега тя се опитва да извърши поредното заграбване и да обяви Азовско море за своя акватория, пише в анализа на "Газета виборча".

(БТА)
 

Коментари Напиши коментар

128

Ким Чен Ун

преди 7 месеца

До бг Ой ой ой Великият страхопълзльо Стефан Стамболов дето вместо да се бие с Турците се облякал страхливеца в женски дрехи се е крил като мишка да не го хванат *** и така е дочакъл именно освободителите да го спасят .А отгоре на всичко е търгувал с Руската армия като и продавал продоволствие от заграбеното имущество от бедните Българи .Всичкото това го пише Буров в свойте спомени .

127

Ким Чен Ун

преди 7 месеца

До СЛАВА ЗА СТАМБОЛОВ Каква слава на този предател бе Този дето го славиш ни докара три национални катастрофи един пияница за цар и една гражданска война и репарации към Гърция и Югославия в размер на два и половина милиарда швейцарски франка който изплащахме до 1976 година . А също така ограби и спестените пари на Капитан Петко Воевода и пиеше ...... по вертепите на София и накрая онзи с меките китки го наряза като кисела краставица насред София

126

Ким Чен Ун

преди 7 месеца

Е щом го е написал Ню Йорк таймс вестникът на Сорос значи всичко това е лъжа и хората не му вярват