Доклад на ООН: Промените в климата са неизбежни, но не сме обречени

Пагубното въздействие на човечеството върху климата е "констатация на факта", казват учени от ООН в знаково проучване. В доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC), създадена от ООН, се казва, че продължаващите емисии на парникови газове също могат да доведат до преминаване на ключова граница на температурата за малко повече от десетилетие.

Авторите казват също, че покачването на морското равнище, приближаващо се до 2 метра до края на този век, "не може да бъде изключено".

Но има нова надежда - че дълбоките съкращения на емисиите на парникови газове могат да стабилизират покачващите се температури.

Тази трезва оценка от IPCC се съдържа в документ от 42 страници, известен като "резюме" за политиците.

Той предхожда поредица от доклади, които ще бъдат публикувани през следващите месеци и е първият голям преглед на науката за изменението на климата от 2013 г. Публикуването му идва по-малко от три месеца преди ключовата среща на високо равнище по климата в Глазгоу, известна като COP26.

"Днешният доклад на Работна група 1 на IPCC е червен код за човечеството", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. "Ако обединим силите си сега, можем да предотвратим климатичната катастрофа. Но, както става ясно от днешния доклад, няма време за забавяне и няма място за оправдания. Разчитам на правителствените лидери и всички заинтересовани страни да гарантират успех на COP26."

В силни, уверени тонове в документа на IPCC се казва "недвусмислено е, че човешкото влияние е затоплило атмосферата, океаните и сушата".

Според проф. Ед Хокинс от Университета в Рединг, Великобритания и един от авторите на доклада, учените не могат да бъдат по-ясни по този въпрос. "Това е констатация на факт, не можем да бъдем по-сигурни. Недвусмислено и неоспоримо е, че хората затоплят планетата."

"Използвайки спортни термини - може да се каже, че атмосферата е била изложена на допинг, което означава, че сме започнали да наблюдаваме крайности по-често от преди", казва Петтери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация.

Авторите констатират, че от 1970 г. глобалните повърхностни температури са се повишили по-бързо от всеки друг 50-годишен период през последните 2000 години. Това затопляне "вече води до много метеорологични и климатични крайности във всеки регион по света".

Независимо дали става въпрос за горещи вълни като тези в Гърция и западна Северна Америка, или наводнения като тези в Германия и Китай, "тяхното приписване на човешкото влияние се засили" през последното десетилетие.

Ето няколко бързи факта от доклада на IPCC:

- Глобалната повърхностна температура е с 1.09C по-висока през десетилетието между 2011-2020, отколкото между 1850-1900.
- Последните пет години са най-горещите в историята от 1850 г.
- Скорошният темп на покачване на морското равнище се е утроил в сравнение с 1901-1971 г.
- Човешкото влияние "много вероятно" (90%) е основният двигател на глобалното отстъпление на ледниците от 90-те години на миналия век и намаляването на арктическия морски лед
- "На практика е сигурно", че горещите крайности, включително горещите вълни, са станали по-чести и по-интензивни от 1950-те години, докато студените събития са станали по-редки и по-малко тежки

Новият доклад също така пояснява, че затоплянето, което сме преживели досега, е променило много от нашите системи за планетарна подкрепа, които са необратими във времеви интервали от векове до хилядолетия.

Океаните ще продължат да се затоплят и ще станат по-кисели. Планинските и полярните ледници ще продължат да се топят още десетилетия или векове. "Последиците ще продължат да се влошават при всяко затопляне", казва професор Хокинс. "А за много от тези последствия няма връщане назад."

Когато става въпрос за повишаване на морското равнище, учените са моделирали вероятния диапазон за различни нива на емисии. Не може да се изключи обаче покачване с около 2 м до края на този век - нито пък 5 м до 2150 г. Макар и малко вероятни, тези резултати биха заплашили милиони хора в крайбрежните райони с наводнение до 2100 г.

Един ключов аспект на доклада е очакваният темп на покачване на температурата и какво означава това за безопасността на човечеството.

Почти всяка нация на Земята се присъедини към целите на Парижкото споразумение за климата през 2015 г. Този пакт има за цел да запази покачването на глобалните температури доста под 2 градуса през този век и да продължи усилията да го поддържа под 1,5 градуса.

Този нов доклад казва, че при всички сценарии за емисии, разгледани от учените, и двете цели ще бъдат нарушени този век, освен ако не настъпи огромно намаляване на въглерода. Авторите смятат, че повишаване на температурата с 1.5 градуса ще бъде достигнато до 2040 г. във всички сценарии. Ако емисиите не бъдат намалени през следващите няколко години, това ще се случи още по-рано. Това бе предвидено в специалния доклад на IPCC през 2018 г., а новото проучване сега го потвърждава.

"Ще ударим градуси и половина в отделни години много по-рано. Вече го ударихме за два месеца по време на Ел Ниньо през 2016 г.", казва проф. Малте Майнсхаузен, автор на IPCC от Университета в Мелбърн, Австралия. "Най -добрата оценка на новия доклад е средата на 2034 г., но несигурността е огромна и варира между сега и никога."

Последиците от преминаването над 1.5C за период от години биха били нежелани в свят, който вече е преживял бързо увеличаване на екстремните събития с повишаване на температурата от преди индустриалните времена от 1.1C.

"Ще видим още по-интензивни и по-чести горещи вълни", казва д-р Фридерике Ото от Оксфордския университет, Великобритания, и един от авторите на доклада на IPCC. "Също така ще видим увеличаване на събитията с обилни валежи в световен мащаб, а също и увеличаване на някои видове суши в някои региони на света."

И така, какво може да се направи?

Докато този доклад е по-ясен и уверен относно недостатъците на затоплянето, учените се надяват, че ако успеем да намалим наполовина глобалните емисии до 2030 г. и да достигнем нула до средата на този век, можем да спрем и евентуално да обърнем нарастването на температурите.

Достигането на нулева нета включва максимално намаляване на емисиите на парникови газове, като се използва чиста технология, след което се погребват всички останали изпускания, използвайки улавяне и съхранение на въглерод, или усвояването им чрез засаждане на дървета.

"Мисълта преди беше, че можем да получим повишаване на температурите дори след нулева нета", казва друг съавтор на доклада, проф. Пиърс Форстър от Университета в Лийдс, Великобритания. "Но сега очакваме природата да бъде любезна към нас и ако успеем да постигнем нулева нета, надяваме се, че няма да получим допълнително повишаване на температурата, а ако успеем да постигнем нулеви емсии парникови газове, в крайна сметка би трябвало да можем обърнем част от това повишаване на температурата и планетата да се охлади малко."

Пет бъдещи въздействия върху климата:

- Температурите ще достигнат 1,5°C над нивата от 1850-1900 до 2040 г. при всички сценарии
- Вероятно Арктика ще бъде практически без лед през септември поне веднъж преди 2050 г. при всички оценени сценарии
- Ще се наблюдава все по-често появяване на някои екстремни събития, "безпрецедентни в историята" дори при затопляне с 1.5C
- Екстремни събития на морското равнище, които са се случвали веднъж на век в близкото минало, се очаква да се случват поне веднъж годишно на повече от половината места за измерване на приливите и отливите до 2100 г.
- Вероятно ще има увеличаване на пожароопасното време в много региони

Докато бъдещите прогнози за затопляне са по-ясни от всякога и много въздействия просто не могат да бъдат избегнати, авторите предупреждават, че не трябва да има фатализъм.

"Намаляването на глобалното затопляне наистина свежда до минимум вероятността да се стигне до тези повратни точки", каза д-р Ото. "Ние не сме обречени."

Преломна точка се отнася, когато част от климатичната система на Земята претърпи рязка промяна в отговор на продължаващото затопляне.

За политическите лидери докладът е поредният в дълга поредица от сигнали за събуждане, но тъй като е толкова близо до глобалната среща на високо равнище COP26 през ноември, той носи допълнителна тежест.

Още по темата вижте в следващия репортаж на телевизия Bulgaria ON AIR