Снимка: БТА

Злощастната съдба на дългогодишните управници на Ирак и Либия е използвана с пълна сила в севернокорейската пропаганда, пише БиБиСи. Медиите в изолираната страна настояват, че обесването на Саддам Хюсеин и публичната екзекуция на Муамар Кадафи са пряко следствие от невъзможността да се сдобият с ядрено въоръжение.

Още по темата
Казано накратко: Кадафи се отказа от ядрените амбиции под натиска на международните санкции и загуби главата си, а Саддам беше свален, защото не разполагаше с ядрено оръжие.

Пхенян не спира да повтаря, че историята сама доказва колко ефективна защита срещу външни агресори може да бъде една добре развита програма за ядрено въоръжение. “Саддам и Кадафи не можаха да избягат от унищожението си, след като не се сдобиха с работеща ядрена програма”, настояват държавните медии в Северна Корея.

Севернокорейският лидер Ким Чен-ун очевидно не иска подобна съдба и подобно на баща си Ким Чен-ир е обсебен от мисълта, че някой може да го свали от власт. Затова сдобиването с ядрено оръжие може да се счита за топ приоритет на режима. 

Охраната при всяка публична поява на Ким е несравнима дори с мерките за сигурност, съпътстващи Обама, Путин и Нетаняху. Макар да нямат модерна техника, в Пхенян залагат на количеството човешки ресурс – специално обучени охранители издигат човешка стена, през която не може да премине никой неканен и нещателно проверен.

Параноята определено е семейна черта – при войната в Ирак през 2003-та година Ким Чен-ир изчезна от публичното пространство за повече месец, опасявайки се, че американците ще се възползват от ситуацията и ще ударят и Северна Корея.

Настоящият водач изглежда вярва, че ядреното оръжие е единствената преграда между режима му и всеки чуждестранен агресор, бил той Южна Корея или Съединените щати. С поредица от рискови военни маневри, в това число и изпитания на ядрени оръжия, Пхенян се самоизолира и вече не може да разчита на подкрепа от дългогодишните си съюзници Китай и Русия (поне не публично).

Властта в Северна Корея не иска да се превърне във втори Ирак – страна, която постоянно беше обвинявана, че разполага с оръжия за масово унищожение и в крайна сметка се оказа, че няма такива. И не можа да се защити при чуждестранна инвазия. 
 
Или пък Либия, чийто лидер реши да се съгласи със Запада да стопира ядрените си амбиции. Впоследствие бомбите на същия този Запад дадоха тласък на либийската опозиция да свали Кадафи от власт и да го екзекутира. 

Експерти са категорични, че режимът в Пхенян има нужда от средство, което да замести ядреното оръжие като защитен механизъм. В противен случай изпитанията на ядрени оръжия и подобните военни провокации ще продължат.

От 2003-а до 2009-а година се водеха продължителни преговори на най-високо ниво, които макар и да не даваха кой знае какъв резултат, поне гарантираха относително спокойствие по въпроса с ядрената програма на Северна Корея. Накрая Пхенян направи нов тест на ядрено оръжие и всичко пропадна.

Ново начало на преговори, в които отново да участват големите играчи Съединените щати, Русия и Китай изглежда трудно постижимо. Ким Чен-ун залага всичко на сдобиването с ядрен арсенал... той буквално се бори за оцеляването си и за момента не се вижда какво може да го спре.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase