В Световния ден на книгата в "Без будилник“ ще ви припомним удоволствието от четенето, което в днешните модерни времена има много измерения, но все пак винаги се свежда до това, че четящият знае и може повече. Готови ли сте… за четене?
Книгата е един от най-прекрасните начини за прекарване на свободното време, убеден е Веселин Тодоров, председател на УС на Асоциация "Българска книга".
Според него българинът чете "недостатъчно, но с положителна перспектива".
През 2014 година има увеличение от 4-5% на продадените книги спрямо 2013 г. Социологическо проучване на "Алфа рисърч", данните от което още се обработват, пък показва по-голяма склонност на хората да вникват в проблема с четенето.
"Процентът на хората, които не са удовлетворени от своите читателски практики, се е увеличил от 40% на 43%, докато тези, които смятат, че четат достатъчно, са намалели от 22 на 20%. Това означава, че българите се замислят все повече върху проблема с недостатъчното четене", обясни Тодоров.
Издателите се надяват на по-голям брой прочетени книги в близките години, но допускат, че има и финансов проблем. Един от най-категоричните показатели за това е, че най-малко четящите са българите в пенсионна възраст. Очаквано най-много книги купуват хората между 20-40 години, което е свързано и с професионално развитие.
По думите му цените на книгите в България почти 100% се формират на база на тяхната себестойност, но издателите не могат да си позволят произволно да ги повишават. Според Веселин Тодоров книгите у нас са най-евтините в цяла Европа, като средната цена на книга през 2014 година е била 11.55 лева.
Годишно в България излизат над 7000 заглавия. Това какво се чете обаче, много бързо се променя. Така например значително по-малко купуваме нехудожествена литература в сравнение с преди 7-8 години.
"Вероятно много от книгите за самопомощ, секторът популярна психология, са свършили своята работа и читателите нямат толкова нужда от заглавия в стил "Как да се харесаме на околните" или "Как да си намерим партньор в живота", обясни той.
Веселин Тодоров отбеляза като радващ сериозния ръст на детската литература. Показателно и за отношението на родителите към четенето на техните деца, и за тийнейджрите - от порядъка на 40% от бестселърите са детски и юношески книги, което е огромен ръст, посочи той.
Чете се и много повече художествена литература, явно хората се връщат към четенето като едно от най-приятните занимания, отбеляза издателят.
Показателно е и това, че на въпрос как прекарват свободното си време, българите поставят четенето след семейството и приятелите, телевизията, сърфирането в интернет, далеч преди много други занимания.
Макар да ги виждаме често, особено в градския транспорт, електронните книги все още заемат много малък дял, ако се съди от продажбите.
"Пиратското четене обаче не може да се измери, защото там пари няма. Невинаги свалянето на една книга в интернет означава четенето й. Когато я платиш, малко вероятно е да го направиш, без да я четеш", обяснява Веселин Тодоров.
Почти всички съвременни български заглавия излизат електронно едновременно с хартиеното издание, даже седмица-две по-рано.
Чуждестранните агенции, които на практика сключват договорите за преводните заглавия, обаче се отнасят с подозрение към България.
"Може би с основание, че има сериозно пиратство, но всъщност го насърчават, защото тяхното подозрение води до това, че те отказват да предоставят електронни права, в резултат на което книгите не излизат легално в електронен формат и се появява търсене на пиратски версии", коментира Тодоров.
Купена от книжарница или по интернет, взета от приятел, от библиотека - има много начини книгата да стигне до нас, ако сме готови за нея.
Какъв е четящият човек, всеки може да отговори сам за себе си. Мнозина определят четенето като интимно преживяване, в което те води въображението. Със сигурност книгата няма претенции кой си и какъв си, винаги дава, а не ограбва и е истински приятел и съветник.
Аз обичам да чета. А вие?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар