Донецката и Луганската народна република ще настояват за извънблоков статут на Украйна, заяви Денис Пушилин, зам.-председател на Народния съвет на ДНР. Ако пък Киев започне да се движи към НАТО, ръководствата на самопровъзгласените републики ще сметнат Минските договорености за "нищожни", пише в редакционна статия "Независимая газета".
В никой от документите, подписани в Минск, не се споменава нищо за извънблоков статут на Украйна. Киев не поема никакви ангажименти, засягащи контактите с НАТО или други организации. С други думи, лидерите на ДНР и ЛНР поставят на украинските власти допълнителни условия, ненаписани на хартия. Съответно Киев също може да формулира собствени условия. Този взаимен шантаж поставя под съмнение перспективите за мирно уреждане.
За руското ръководство естествено е изгодно Украйна да има извънблоков статут. Влизането й в НАТО в момента среща спънки, включително формални - заради наличието на спорна територия.
Киев не признава Крим за руска земя, а Москва - за украинска. Ако оставим това условие извън скоби, политическият елит в самопровъзгласените републики може да избира между два пътя за съпротива срещу сближаването на Киев с НАТО.
Първият представлява легализация в рамките на украинската политика. По-специално чрез присъствие на депутати от Югоизтока във Върховната рада и парламентарни групи, бранещи интересите на Донецк и Луганск, а до голяма степен и руските интереси.
Минските договорености не предвиждат такава възможност, по-точно не стигат дотам. Те предполагат само местни избори според украинското законодателство, специален статут на някои райони от Донецка и от Луганска област, а също така реформа на конституцията и децентрализация на властта. Сиреч става дума за автономия с доста широки възможности за самоуправление и неясни (или дори липсващи) механизми за легално влияние върху общоукраинските процеси, външната политика на страната и т. н.
Вторият път за ДНР и ЛНР е да упражняват натиск върху Киев, използвайки войната като главен аргумент. Сближи ли се Украйна с НАТО, подновява се стрелбата в Югоизтока. В Киев впрочем има доста политици, недоволни от Минските споразумения - те нямат нищо против да решат въпроса с военна сила, като убедят Запада, че трябва да достави оръжия. При всяко положение, ако съдим по думите на Пушилин, ръководствата на самопровъзгласените републики клонят към втория път.
Минските договорености (стига да се спазват) защитават интересите на рускоезичното население на Донбас, тоест премахват първоначалната причина за конфликта. Освен това оформят зона на руско влияние в земите на Украйна. Друг въпрос е за какво влияние говорим. Наличието на конфликтни територии, чиито фактически власти заплашват Киев с война, спомага за радикализация на украинските елити и подчертано западна ориентация на цялата украинска политика.
Съвпада ли това със стратегическите интереси на руската власт? Напълно, ако стратегическата й цел включва "обединяване на руския свят", максимална реконструкция на съветската империя, въвличане на териториите с рускоезично население в орбитата на Москва. И съвсем не съвпада, ако Русия се изживява като свръхдържава от нов тип, чиито интереси може да бъдат прокарвани без военни заплахи и промени в границите.
Украинският елит вече се трансформира и никой от състава му не би желал, нито би могъл да отстоява руския дневен ред. А в зоната на руско влияние в Украйна властта принадлежи на хора, издигнати от военната вълна. Не се знае дали те имат потенциал да управляват територията в мирни условия; колкото до отношенията между Киев и Москва, те може само да ги изострят - но май няма вече накъде.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар