Германският канцлер Ангела Меркел посети Унгария на 2 февруари, а руският президент Владимир Путин пристига на 17 февруари. Визитите показват желанието на унгарския премиер Виктор Орбан да балансира между ЕС и Русия. Напоследък той се опитва да подобри отношенията с някои западни правителства, като същевременно се стреми към по-голямо сътрудничество с Москва, пише в редакционен материал агенция „Стратфор“.
Стратегията на Унгария е да използва геополитическото си положение на източния край на НАТО, правото си да налага вето над санкциите на ЕС и възможността да подава или да спира реверсивен природен газ за Украйна с цел да извлече отстъпки и от двете страни.
Унгария е малка страна, зависима от Русия за енергия, от Европейския съюз за финансиране и инвестиции и от НАТО за сигурността си. След идването си на власт през 2010 г. Орбан започна да осъществява политика на "източно отваряне", чиято цел е да засили икономическите връзки със страните на изток от Украйна, особено с Русия, но също да намали зависимостта на страната от Европейския съюз. Тези усилия доведоха през януари 2014 г. до споразумение с руския "Газпром" за разширяване на унгарската АЕЦ в Пакш. Русия се съгласи да предостави на Унгария заем от 13,65 милиарда долара с 30-годишен срок на погасяване, което да започне през 2018 г.
Унгария има три главни пътя за влияние при формирането на отношенията си с Русия и Европа. Разположението й на източния край на НАТО, граничещ с Украйна, я прави стратегическо място за разполагане на натовски сили за бърз отговор, макар че все още няма решение за подобно разполагане. Унгария може също така да пропуска по 16 милиона куб. м газ дневно за Украйна. Макар че това е малко количество в сравнение с реверсивните потоци от Словакия към Украйна и недостатъчно да посрещне изцяло нуждите на Киев от газ, особено през зимата, унгарският реверсивен газ е от полза винаги когато "Газпром" спре доставките. Освен това членството на Унгария в ЕС, където се изисква единодушно гласуване за външнополитически решения, дава на страната право на вето върху санкциите, свързани с Русия, което прави Будапеща ключов съюзник на Москва.
В седмиците преди визитата на Меркел в Унгария имаше признаци, че Будапеща желае да поправи връзките си със Запада. В началото на януари Унгария възстанови подаването на реверсивен газ за Украйна, което бе спряла през септември. По-късно същия месец унгарският министър на отбраната Чаба Хенде заяви, че правителството скоро ще обяви решението за поръчка на нови хеликоптери. Хенде се срещна също с новата посланичка на САЩ в Унгария Колийн Бел още в първата седмица на поста й, което породи спекулации, че Унгария обмисля да купи хеликоптери от САЩ.
Ден преди визитата на Меркел германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг" съобщи, че НАТО обмисля да разположи сили за бърз отговор в Унгария, след като бъде осъществен натовският план за разполагане на силите в Полша, Румъния, България и балтийските страни.
Унгария иска да успокои Запада, особено Европейския съюз, за да си осигури инвестиции и финансиране, въпреки европейските възражения срещу редица въпроси на вътрешната политика.
Опитите на Унгария да възстанови връзките си със Запада са придружени с почти паралелни сигнали към Кремъл, след като Орбан измести фокуса от визитата на Меркел към преговорите с Путин.
На 3 февруари ден след посещението на Меркел в Будапеща и по-малко от месец след като Украйна възобнови изпращането на природен газ за Украйна, унгарският оператор за транспортиране на природен газ потвърди, че вече не осигурява на Украйна реверсивни доставки. Компанията настоя че спирането се дължи на липсата на поръчки от Украйна. Но реверсивните потоци спряха точно когато Меркел похвали Унгария за решението й да ги поднови и след като забуксуваха преговорите между Украйна и Русия по условията за доставки на природен газ след изтичането на сегашното им споразумение в края на март.
Будапеща освен това поощри строителството на "Турски поток", издигната от Русия инициатива за замяна на тръбопроводите от проекта "Южен поток" с тръбопроводи до Турция. Унгарският външен министър Петер Сиярто посети Сърбия на 14 януари и Турция на 26 януари, за да подкрепи плановете за строителство на тръба, свързваща "Турски поток" с Гърция, Македония, Сърбия и Унгария.
Строителството на "Турски поток" остава икономически неприемливо, но публичната подкрепа от Унгария за кремълския проект показва, че правителството на Орбан все още е готово на тясно енергийно сътрудничество с Москва. Преговорите на Путин на 17 февруари с Орбан ще бъдат съсредоточени върху енергията и Украйна. На енергийния фронт руски и унгарски служители ще договарят нов дългосрочен договор за газ, като Унгария се стреми да намали цената на газа. Преговорите може да обхванат също евентуални планове за разширяване на "Турски поток", както и споразумение с Русия за складиране на повече природен газ в Унгария. За Украйна Путин ще се постарае да гарантира, че решенията на Унгария за реверсивните потоци на газ ще се съобразяват с преговорната стратегия на Русия.
Освен по тези въпроси Кремъл лобира чрез Унгария и други членки на ЕС да се блокира налагането на нови, по-сериозни санкции от ЕС на Русия. Досега Унгария сътрудничеше с европейците по отношение на санкциите. Русия ще се опита също да убеди унгарските власти да не позволят разполагане на сили за бърз отговор на НАТО на територията на Унгария.
Целта на Орбан за 2015 г. е да избегне международна изолация и да задържи властта у дома. Популярността на премиера пада в страната, а опозицията започва да събира достатъчна подкрепа за организиране на масови протести. Икономическите отстъпки от Европейския съюз и Русия може да помогнат на Орбан да подобри позициите си на вътрешната сцена. Унгария може да използва местоположението си, членството си в ЕС и възможността да изпраща природен газ на Украйна да постигне тези отстъпки.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар