Реджеп Таип Ердоган не беше обикновен премиер, няма да бъде и обикновен президент, когато встъпи в длъжност в четвъртък, пише Би Би Си.
От 1950 г. насам правомощията на президента са сведени до изпълнение на представителни функции. Но за Ердоган това е стъпка напред, а не назад.
В навечерието на първите преки президентски избори, проведени на 10 август, той ясно заяви, че ще играе активна роля в управлението и няма да следва примера на предшествениците си.
"Ердоган бе избран директно от хората, а не от парламента. Невъзможно е тази голяма разлика да не се отрази върху правомощията на президента", казва журналист с проправителствени нагласи.
Пътят към повече правомощия на президента обаче е пълен с предизвикателства. За това са необходими промени в Конституцията, за да се измени характерът на длъжността.
Предишните амбициозни президенти, включително харизматичният Тургут Йозал, са се провалили в това президентската роля да бъде по-значима. Тяхната власт е била ограничена заради влиянието на турската армия.
За разлика от тях Ердоган успешно елиминира влиянието на военните. Под негов контрол е и най-ефективният апарат за сигурността на страната - разузнаването, което се оглавява от негов бивш съветник.
Ердоган се смята за най-влиятелния турски лидер след Мустафа Кемал Ататюрк, който е основател на Република Турция. Той е управлявал в периода 1923 -1938 г.
По онова време Ататюрк е в центъра на политическия живот. Той има почти пълна власт върху армията и всички институции в страната. Неговият наследник Исмет Иньоню също е бил много влиятелен.
В известен смисъл президентството се връща към корените си. Ердоган ще съживи функциите на президентския пост. Той вече има силно влияние сред министрите, също ще следи решенията, които взима министър-председателят. Ще упражнява и голямо влияние в избора на министрите и подготовката на листите на кандидатите за парламентарните избори през 2015 г.
Като премиер Ердоган взимаше решения и за местната власт, които не са в неговите компетенции. Но няма причина да се вярва, че той няма да прекрачва правомощията си и като президент.
Неговата власт в управляващата Партия на справедливостта и развитието и Ахмет Давутоглу, който е номиран от Ердоган за негов наследник на поста министър-председател, ще му помогнат да контролира правителството.
И понеже е единственият политик, който може да привлече турските националисти, както и кюрдите, той ще запази водещата си роля в преговорите с Кюрдската работническа партия.
Но за да бъде променена Конституцията и да му се дадат повече изпълнителни правомощия, Ердоган се нуждае от 2/3 мнозинство в парламента. Неговата Партия на справедливостта и развитието обаче няма това мнозинство. Резултатът от 52%, които получи на президентските избори, е най-високият процент, който е имала партията му измежду осемте си победи. Мнозинството в парламента ще зависи и от успеха на Давутоглу на парламентарните избори след по-малко от година.
В Турция обществото е разделено на две. Има хора, които подкрепят ревностно Ердоган, и такива, които го презират. Но изглежда, че бившият премиер използва тази поляризация в обществото като преимущество. Неговите поддръжници са обединени и силни, а тези, които са недоволни от управлението му, са слаба и фрагментирана опозиция, защото са единни само в недоволството си срещу него.
Подобна стратегия може и да помага да печели изборите, но прави управлението му уязвимо.
Той ще трябва да спечели доверието на 13-милионното малцинство на алевитите, които бяха и основна двигателна сила за протестите в парка Гези. Тяхното дългогодишно упорство срещу Ердоган го поставя пред голямо предизвикателство да спечели гласовете им. Но той ще трябва да успее, ако иска да има повече възможности за маневриране във и без това нестабилния Близък изток.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар