Малко повече от година остава до началото на юбилейната 30-та съвременна лятна Олимпиада в Лондон. Седемдесет дни преди началото й стартира традиционният поход на факела с олимпийския огън.
Осем хиляди факлоносци ще си предават огъня, донесен от планината Олимп, по територията на цяла Великобритания, преди той да стигне до Олимпийския стадион в столицата за церемонията по откриването.
Щафетата с този факел винаги е съпроводена с много емоции и много внимание от страна на световните медии. През годините много знаменитости, видни спортисти и светски личности са се включвали в нея. Но защо е целият този шум и как започва тази традиция, разказва BBC.
Широкоразпространената представа е, че предаването на олимпийския огън е възпроизвеждане на традиция от древна Гърция – майка на Олимпийските игри. В действителност обаче този „огнен” поход се ражда едва през 1936 година, за да се отбележи началото на Олимпиадата в Берлин. За зимна Олимпиада началото е чак през 1952 година в Осло.
Разбира се, гръцката митология е замесена. Счита се, че в VI-V век пр. Хр. древните гърци са имали щафетни състезания с огнени факли, наречени Лампадедромия. Най-вероятно тези надпревари са били в чест на титана Прометей, който се противопоставил на боговете, откраднал огъня от Зевс и го дарил на простосмъртните.
За съвременните Олимпийски игри огънят придобива друго значение през 1928 година, когато за първи път гори по време на състезанията в Амстердам. Но началото на щафетата за пренасянето на факел с огън от Олимп се поставя от нацисткия режим.
По идея на организатора Карл Дием в гръцкия „Дом на боговете” се състои церемония по запалването на олимпийския огън със слънчева светлина и специално огледало. След това той се пренася до Берлин от 3331 факлоносци, изминали 3187 километра за 12 дни. Първата страна по пътя на щафетата е България. Следват Югославия, Унгария, Австрия и Чехословакия.
Нацистката пропагандна машина представя нововъведението като символ на връзката между древна Гърция и модерна Германия. В тази аспект огънят е считан от Хитлер за идеално средство за демонстрация на чистотата и яркия блясък на арийската раса и нейните гръцки предци.
Интересен факт е, че щафетата с олимпийския огън е пропусната за следващата Олимпиада в Хелзинки`40 и се завръща в първите игри след края на Втората световна война, които се провеждат в... Лондон. Факелът обаче е откраднат от тълпата по маршрута.
Оттогава насам на всеки 4 години (а впоследствие и на всеки две заради Зимните олимпийски игри) пътят на олимпийския огън се превръща в най-значимото събитие непосредствено преди откриването на всяка Олимпиада. В края на 50-те години и жените получават правото да са факлоносци.
Понякога щафетата има тема. В Рим`60 е „Древната щафета”, в Мексико`68 е „Щафетата към Новия свят”, в Сеул`88 – „Хармония и прогрес”.
Начините за транспортиране са все по-необичайни. На ски в Осло`52, снегокат в Калгари`88 и чрез ски-скачач в Лилехамер`94.
Факелът е „плувал” в мексикански и френски води, попадал е в Големият бариерен риф, бил е на Еверест.
Преди Албервил`92 „лети” на борда на Конкорд, в Лилехамер`94 „скача” с парашут, а факла без огън стига до Космоса преди игрите в Атланта`96 и Сидни`2000. Канута, параходи, каруци, коне и камили също се били част от щафетата.
Най-амбициозният поход на олимпийския огън се състоя преди последната Олимпиада в Пекин, когато 21 800 факлоносци изминаха трасе от 137 000 километра за 129 дни. Това върхово постижение обаче беше помрачено от сблъсъци между охранители и протибетски активисти, протестиращи срещу китайското правителство.
Но както казва бащата на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен „трябва да се надяваме, че щафетата с олимпийския факел ще издържи проверката на времето, ще спомогне за сближаването на народите и за доброто на човечеството, което да е все по-ентусиазирано, по-смело и по-благородно”.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар