Дължим истината на народа в РСМ за етническия инженеринг, за безчинствата над македонските българи!

Нашите партньори постепенно разбират, че от българска страна няма никакво вето, а единствено настояване да бъдат преустановени несъвместимите с европейското членство практики в РС Македония.

Дължим истината на народа в РСМ за извършените безчинства над най-будните македонски българи след 1944 - за лагерите, за насилствената подмяна на националността, т.е. за етническия инженеринг, извършен от югославските власти. Ямите с избитите са още неразровени. Затова няма и реално помирение. Интегрирането на проблеми, вместо на партньори винаги крие рискове за ЕС. Ние в България искаме повече от всеки друг да се сбъдне европейското бъдеще на РСМ и границата между нас да стане невидима. Политическите отломки на югославския режим превръщат историческата си амнезия в агресивна платформа. В България нямаме скрит дневен ред и сме протегнали ръка. Но топката сега е в тяхното поле.

Това каза в интервю пред БГНЕС българският посланик в Лондон Марин Райков, който е и бивш премиер и бивш министър на външните работи. Райков, който е бил дипломат и на Балканите, се счита за един от най-добрите познавачи на историята и проблемите между София и Скопие.

БГНЕС: След срещата в Словения президентът Радев говори за дебългаризацията, за унищожаването на българското културно наследство и за провеждания от десетилетия „Възродителен процес“ спрямо българите в Република Северна Македония. Смятате ли, че с този подход ще защитим националните интереси на България и че с времето ще намерим решение?

Марин Райков: В Словения председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ясно очерта пътя за намиране на решение: постигане на съгласие по българските загрижености /т.нар. документ 1+5/ и впоследствие неговото включване в Преговорната рамка за РС Македония, която да заложи и съответен механизъм за контрол. Нашите партньори постепенно разбират, че от българска страна няма никакво вето, а единствено настояване да бъдат преустановени несъвместимите с европейското членство практики в РС Македония. Тези проблемни теми, на които трябва да се намери решение, са: отказът от териториални и от малцинствени претенции, промяна на фалшификациите от учебници и от паметници, прекратяване на говора на омразата, реабилитация на избитите и пострадалите в анти-българските репресии след 1945, истинска резултатна работа на Смесената комисия по историческите въпроси и равноправие на македонските българи като държавотворен народ в РСМ.

Дължим истината на народа в РСМ за извършените безчинства над най-будните македонски българи след 1944 - за лагерите, за насилствената подмяна на националността, т.е. за етническия инженеринг, извършен от югославските власти. Ямите с избитите са още неразровени. Затова няма и реално помирение. И днес, както и тогава, мълчанието е равно на съучастие. Смущаващи са и днес множеството сигнали за директен и косвен натиск върху нашите сънародници при преброяването на населението там. Все пак почти 120 хиляди от тях предварително се преброиха в София, като лично дойдоха да подадат декларации за български произход, както и документи, доказващи българския произход на родителите им. Това са също и граждани на ЕС и ние им дължим защита.

БГНЕС: Какви опасности могат да възникнат за България и за българите, ако РСМ започне преговори за ЕС преди изчистването на спорните въпроси със София така, както ги изчисти с Гърция след десетилетия гръцко вето?

Марин Райков: Интегрирането на проблеми, вместо на партньори винаги крие рискове за ЕС защото ние сме семейство на свободни нации, които споделят общи ценности. Легитимирането в ЕС на камуфлирани тоталитарни идеологии от 40-те е очевиден проблем – още повече, когато те са дегенерирали в етнически доктрини, определящи народ на съседна страна-членка с квалификации като „татари“, „фашисти“, „окупатори“ и т.н. Учебниците и публичните символи от югославския режим още носят следите на тази държавна идеология, а оригиналните паметници, които й противоречат, и днес се унищожават.

Ние в България искаме повече от всеки друг да се сбъдне европейското бъдеще на РСМ и границата между нас да стане невидима. В края на краищата тази граница не дели народи, а дели семейства. Именно затова настояваме, че реформите в една страна, която иска да започне преговори, не могат да бъдат на принципа на „Потьомкиново село“. Демократичната имитация, колкото и да е професионална, не решава проблемите, а ги замразява. Реформите на самия софтуеър на държавата трябва да гарантират катарзиса на това общество, което само допреди две десетилетия проля кръв в рамките на пост-югославските конфликти именно в резултат на подобни националистически доктрини.

Националната мозайка на РС Македония предполага македонските българи, със своя прочит на историята и със своето участие в институциите, да получат място като ключов държавотворен компонент на нова държава, а не да бъдат третирани като маргинализирано малцинство, каквото не са и няма да приемат да бъдат.

БГНЕС: Но г-н Мицковски, лидер на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и наследник на избягалия от закона Груевски, заяви, че ако България търси свое малцинство в РСМ, тогава и Скопие трябва да продължи с претенциите си за създаване на „македонско малцинство“ в България.

Марин Райков: Няма особена изненада в това, че политическите отломки на югославския режим превръщат историческата си амнезия в агресивна платформа. Докато беше на власт, тази политическа сила търсеше македонци чак в Афганистан. Логично е, че и сега ги търси „с фенер“ в България и в Гърция. Тази химера няма как да се превърне в аргумент защото :

Първо: България не търси „българско малцинство“ в РС Македония. Исторически обусловено никоя от нашите две страни няма свое малцинство на територията на другата. Няма обективни критерии за малцинствени претенции в едната или другата посока, защото липсват обективни различия между хората от двете страни на границата. Македонската българска общност също не се дели от националната тяло на РСМ, а очаква да получи статут и гаранции за правата си като равноправен държавотворен компонент наравно с албанци и други. Така тя ще бъде гарант за стабилността и европейското бъдеще на страната.

Второ: Скопие чрез Декларацията от февруари 1999 и чрез Договора от 2017 ясно и категорично е заявило, че няма да предявява претенции към България за някакво „македонско малцинство“ и ще се грижи само за своите граждани на наша територия – както и ние се грижим за тези 120 хиляди наши граждани в РСМ. Отказът от малцинствени претенции е и част от въпросните шест точки, които следва да бъдат включени в документа, който веднъж инкорпориран в Преговорната рамка, би отворил пътя към преговори с ЕС.

БГНЕС: От срещите Ви с чужди дипломати намирате ли подкрепа и разбиране за българската позиция? Осъзнава ли се в ЕС какъв проблем е този чужд геополитически проект ?

Марин Райков: Тази тема въобще не е централна за дискусиите в дипломатическите среди, включително и защото за съжаление сме свидетели на известна умора от проблемите, оставени от „югославското наследство“. Темата присъства като отражение на нашия и на съюзниците ни стремеж да държим отворен въпроса за разширяването на ЕС. Помните, че това беше централното мото на българското Председателство на Съвета на ЕС. За всички нас в ЕС разширяването към Западните Балкани не трябва да губи актуалност. От друга страна, макар и маргинално, проблемите периодично получават отражение в резултат от опитите на нашите скопски приятели да подменят очакваните от тях вътрешни реформи с обвинения към другите: Преди Охридския договор виновни бяха албанците. Преди Преспанския договор виновни бяха гърците. Преди приемането на новата методология на разширяването виновни бяха французите. Сега на ред да бъдат виновни са българите. Искрено се надявам да излезем от този омагьосан кръг, в който се въртят нашите братя. Ние в България нямаме скрит дневен ред и сме протегнали ръка. Но топката сега е в тяхното поле.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase