"Водят се почти ежедневни разговори с президента за промяна на българската позиция по отношение на РС Македония, но ние позицията си няма да променим, защото нищо от нашите разговори и дискусии не е изпълнено от другата страна на границата. А в последните дни имаме и нов прецедент с една паметна плоча, която е не само с променен надпис, но с променени букви и променени имена. Това е подмяна на историята и гавра с тези хора с променени имена - не се притеснявам да го кажа," каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR вицепрезидентът Илияна Йотова на въпрос засилва ли се натискът върху България преди предстоящата среща на 6 октомвир ЕС - Западни Балкани.

 

На въпрос на водещата Милена Милотинова откъде идва най-големият натиск - от САЩ, Германия или ЕС, вицепрезидентът отговори" "Според мен най-големият натиск идва от ЕК, която все пак в своя мандат трябва да запише някакъв успех, независимо по каква тема."

 

"Преди 10 - 11 години имаше сериозна кампания от страна на българската държава и евродепутати от различни политически сили, които в рамките на комитета ЕС - Р Македония бяха на посещение там заради съдбата на българските войнишки паметници. Тези паметници се чупеха, пренасяха, костите на загиналите български войници буквално се разпиляваха. И това - в 21 век! Така че този инцидент от тази седмица (б.р. - с паметната плоча при село Клепач край Прилеп в памет на загиналия през 1904 г войвода Велко Скочивирчето и дружината му)  за мен не е изненадващ, но лошото е че за тези 11 години нищо не се е променило. Става въпрос не само за пренаписване на историята, но и за гавра с българската памет," коментира вицепрезидентът.

 

 

"Няма нищо по-добро от това всички наши съседи, които водят преговори за присъединяване, да бъдат част от ЕС, но в никакъв случай няма да отстъпим от своите позиции да имаме една устойчива политика, а не просто да дадем зелена светлина и утре скандалите и напрежението да започва с нова сила. Когато говорим за РС Македония, говорим и за критериите от Копенхаген, в чиято първа група е спазването човешките права. И тук нека бъдем съвършено ясни - проблемите в РСМ обхващат не само историята, те са и в нашето съвремие. Ние искаме да се спазват човешките права, да се спазват правата на хората с българско самосъзнание, да имат еднакъв достъп до работа до работа в определени институции и на определени постове и да няма дискриминация," казва Йоотова.

 

"Ако и ние имаме някакви грешки - ще се върна към есента на 2019, когато твърдя, че българското Външно министирество недооцени какво може да се случи и с много лека ръка затвори един период от време, в който можеше да се разговаря с нашите европейски партньори и да им се обяснят аргументите за българската позиция не само от гледна точка на историята. Тогава, когато г-н Макрон в края на 2019 година накара целия ЕС да преосмисли начина, по който ще се водят преговорите за нови държави-членки - в този период са заровени и нашите грешки, а нашите възможности как да се процедира. Дали това (б.р. - въпросът за човешките права) ще бъде заложен принцип в първата глава - "Основни", или ще бъде създадена нова 36 глава, която да гарантира че през целия преговорен период ще бъде създавана устойчива политика на гарантиране на човешките права и за поемане на определни ангажименти от старана на РСМ към нас - ето това е сега голямото майсторството на дипломацията, това нещо да бъде извоювано," смята Йотова.

 

По отношение на съмненията относно преброяването в РСМ, вицепрезидентът коментира: "Притесни ме почти официалната информация, че ние ще разберем едва през пролетта на следващата година резултатите от преброяването в РСМ." 

 

"Имаме сигнали, че се изтриват българските надписи от стенописите в църквите. Под фомата на реставрация се заличават старите надписи и се пишат нови. И не е само въпросът за натиска при преброяването. Говорим за една мащабна кампания," коментира Илияна Йотова. "Тези сигнали са до нас като български институции, но те трябва да бъдат потвърдени. Аз Ви гарантирам, че ако това е истина, реакцията на България ще бъде много остра и никакъв натиск от европейските институции няма да има ефект върху нас," коментира Илияна Йотова. 

 

По отношение на българите от Бесарабия, вицепрезидентът, в чийто ресор са българските общности зад граница, заяви: "Имаше заплаха Болградският регион да бъде разделен, но благодарение на усилията на всички нива, той запази своя статут. Това дава възможност за компактност на българската общност и зза запазване на езика ни. Големият проблем е, че загубихме един голям проект - имахме желание да направим една голяма гимназия в Одеса по принципа на езиковите училища. Много бих исала този проект да бъде довършен," каза Илияна Йотова.

 

По отношение на Закона за българско гражданство и случаите с политици от РС Македония, за които се твърди, че са получили българско гражданство и в същото време се отнасят грубо към страната ни, вицепрезидентът заяви: "България категорично не може а търпи такова отношение." 

 

По думите й, няма друга държава в ЕС, която да дава гражданството по такъв начин, по какъвто го даваме ние. В други страни има тържествени церемонии в зала със знамено и химна, а ние им препоръчваме да следят страницата на правосъдното министерство да видят дали им е излезнал българсия паспорт. Тя припомни, че е настоявала да има едно основно условие: знанието на български език, за което е срещнала упорита съпротива. По думите й Законът за българското граждаство в сегашния му вид трябва да бъде забравен и написан отново.