1990 г. - пада чл.1, започва писането на Конституцията... Говори Нора Ананиева

На 15 януари 1990 г. 35-тото Народно събрание отменя член първи от Живковската конституция, според който БКП има ръководна роля на държавата. Предложението е направено от председателя на парламентарната група на комунистическата партия – Андрей Луканов. С тази историческа стъпка се слага началото на демократичните промени. Започва и писането на новата Конституция.

Професор Нора Ананиева е част от тези събития. Тя е юрист по образование, преподавател по конституционно право, автор на учебник за Конституцията и на изследване за създаването и съдбата на действащият в момента основен закон на България.

В 7-то Велико Народно събрание професор Ананиева е председател на парламентарната група на БСП. Била е и вицепремиер в правителството на Луканов. А преди 10-ти ноември 1989-та година е заместник-директор на Института за съвременни социални теории. След промените е участник в Кръглата маса, на която управляващи и опозиция се договарят как да се осъществи преходът към демокрация и пазарна икономика.

"Народите приемат конституции в момент на просветление, за да не се самоубият в момент на лудост". Тази мисъл на един американски автор цитира професор Нора Ананиева, когато се среща с Миглена Георгиева и застава пред камерата на предаването "Историите ON AIR" по Bulgaria ON AIR.

Проф. Ананиева връща лентата назад и разказва за работата на 7-то Велико Народно събрание, за писането на Конституцията, политиката през 90-те години, за икономиката, за здравеопазването или казано с едно изречение – за началото на българския преход.

"Всяка партия имаше суверенно право да си излъчи представители. Примерно, аз участвах в качеството на съпредседател, заедно с Ирина Бокова на новосформиран Демократичен съюз на жените. Ние се учредихме през март 1990 г. и написахме писмо до двете страни на Кръглата маса с молба да бъдем допуснати и бяхме допуснати. Демократичният съюз на жените имаше амбицията да бъде непартийна формация, да седнем малко в страни – не в делегацията на комунистическата партия и не в делегацията на СДС. Някъде встрани на правоъгълната маса", разказва Нора Ананиева.

Две седмици след като участниците в Кръглата маса започват работа, България осъмва с новината, че е арестуван бившият първи – Тодор Живков.

Между временно Българската комунистическа партия вече е преодоляла опасността от разцепление. Българите обаче нямат усещането, че са постигнали кой знае какво, пише в репортаж от София "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Тревога, безпътица и някакво смътно разочарование доминират в атмосферата и дискусиите през тези дни, коментират журналистите от немския ежедневник.

"След като половин година се слуша Кръглата маса и след като бяха направени първите промени, конституционни и радикални още в старата конституция, на обществото беше ясно, че се отива към нова система. Искам да припомня само, че по времето на Кръглата маса продължаваше да действа предишното Народно събрание – 35-тото Обикновено Народно събрание. Там имаше правна комисия, на нея беше възложено промените в старата Конституция да ги направи. И то ги правеше по един така малко странен начин, тъй като председателят на комисията професор Мръчков идваше на Кръглата маса, докладваше какво предлагат. Кръглата маса денонощно обсъждаше предложенията, след което те се връщаха и може би със скърцане на зъби старото Народно събрание ги гласуваше. Даже спорен беше въпросът – дали не е Кръглата маса нещо като сенат, който утвърждава и без чиято воля не могат да станат тези промени. Така, че промените в старата Конституция, които минаха, бяха утвърдени и те подготвяха общественото мнение", пояснява Ананиева.

И така най-неотложните промени в старата Конституция са направени от комунистическия парламент, за да се подготви политическата обстановка за предстоящите избори.

"Тогава се прие – Велико Народно събрание с 400 народни представители, многопартийна система, свобода на формиране на политически партии и прочие. Принципът на народния суверенитет. Принципът на разделение на властите. Всичко това беше въведено в старата Конституция, в това число изборност на държавния глава и именно от там дойдоха основните текстове".

Каква е политическата обстановка в този момент в страната?

"Бурна! А някой казват и революционна, може да се каже и така, тъй като стана тотална смяна на системата, на принципите, на държавната организация, на правата на човека и така нататък. Но още по време на Кръглата маса, която се предаваше денонощно пряко по радиото и телевизията и хората захласнати гледаха и слушаха всичко, до голяма степен се наложи тезата – и от ляво и от дясно, че трябва промяна. Друг е въпросът, че на никого не беше ясно за каква промяна става дума. И затова към момента на изборите за Велико Народно събрание беше по-успокоена обстановката", спомня си Нора Ананиева.

Съюзът на демократичните сили, които са били сигурни, че ще спечелят изборите взимат само 36 процента от гласовете. От ден на ден се увеличават и съмненията на опозицията, че е изборните резултати са фалшифицирани. Междувременно парламентът е избрал Желю Желев за президент на България, а Атанас Семерджиев за вицепрезидент. Но нищо не намалява политическото напрежение. На 26-ти август е подпален Партийният дом. Започва и втората окупационна студентска стачка в Софийския университет.

"Аз ще ви припомня само, че на изборите за Велико Народно събрание участваха 91 процента от населението. Плюс 400 народни представители. 400 – половината избрани мажоритарно, половината – пропорционално. Големи фигури на българската наука, култура и изкуство. Хора, които имаха самите те много напредничави идеи. Много силна опора върху духовното, върху националното и които до голяма степен укротяваха страстите на онези, които действаха чисто партийно".

Тържественото заседание на 7-то Велико Народно събрание се провежда във Велико Търново. Следобеда на 10-ти юли 1990-та година в старата столица пристигат автобусите с народните представители. Сесията е открита от доайенът сред депутатите – 81-годишният поет Йосиф Петров.

"След избора на Велико Народно събрание всяка партия тръгна със свои идеи, но повечето от партиите със свои проекти, общо бяха 18 проектите. Обаче шест-седем бяха частни, на частни лица, в това число на български емигранти в чужбина – от Австрия, Съединените щати, които поднесоха свои проекти. В това число и на български – на професор Радев. Но партиите започнаха подготовката. СДС беше формирано от 17 партии и затова те всички тръгнаха към собствени варианти, и собствени проекти. Но да кажем, Обединеният демократичен център депозира първата, депозира я още през октомври 90-та година".

Още при учредяването на 7-то Велико Народно събрание е сформирана и Конституционна комисия, която да разгледа всички проекти. Тя е от 51 депутати, а председател ѝ е юристът Гиньо Ганев. По предложение на ръководството на парламента преподаватели по конституционно право от Юридическия факултет на Софийския университет също пишат два проекта за основен закон на държавата.

"Народните представители разполагаха с всички тези конституции – немската, френската, испанската, американската и така нататък. И когато започнаха работа, тази конституционната комисия се раздели на групи по различни глави на конституцията. Аз ръководех глава Първа – Основни начала или Основни принципи. Тогава вече се взирахме в проектите, които са депозирани, плюс конституциите, които вече са се утвърдили, вече са доказали себе си. Такова заимстване е съвсем нормално явление в цялото конституционно развитие. Неслучайно винаги се казва, че Търновската конституция е написана по модела на белгийската.“

И докато депутатите пишат и обсъждат текстовете на новата Конституция, напрежението по улиците не спира

Протестиращите настояват Великото Народно събрание по-бързо да приключи работата си. Следват почти денонощни заседания и бурни спорове в пленарната зала.

"Единият голям принципен спор, който и днес продължава, е за ролята на държавата. За пределите на намеса на държавата. Това е един въпрос, който се поставя от силно повлияните от либерализма среди и партии, които смятат, че държавата трябва да се занимава само с правозащитна функция и да не се занимава нито с икономика, нито със социални дейности и прочие. Другият спорен въпрос, много сериозен беше за социалната държава. Тъй като в преамбюла се записа: „Като се изразява волята на българския народ с такова огромно мнозинство гласувал за Велико Народно събрание – да се създаде демократична, социална и правова държава.“ Между впрочем на някои депутати им звучеше социална като социалистическа и от там беше съпротивата и трябваше да стане депутат от дясната част – Николай Павлов, който познаваше добре германската система, за да каже, че в Германската конституция има текст за социална, правова държава. И всъщност това беше капката, която убеди мнозинството да приеме социална държава. Това беше много важно и затова, когато някой предлага да няма преамбюл... Социална държава има само в преамбюла. Преамбюла са ценностите, характера на държавата, която искаме – демократична, социална, правова.“

Икономиката в Конституцията

"Икономиката, собствеността... Това беше също един от големите спорове. За собствеността! Тука се заимства текста от Търновската конституция, само че не до край! И това е според мен една от големите грешки на Конституцията. Собствеността е публична и частна. Това е текст, който го има и в Търновската конституция. При нас алинея втора на този текст гласи: "Частната собственост е неприкосновена". Защо само частната? Търновската Конституция алинея втора е: "Собствеността е неприкосновена". Макар, че Конституцията дава възможности. Тя дава възможност, както и в развитите държави да се трансформира в частна публичната, тоест да стане приватизация и обратно. И обратния процес е допустим, както Великобритания след Втората световна война два пъти одържавяват железопътните линии. Като стане някоя голяма беля, държавата си поема отговорността и приема закон, с който одържавява. При нас е записано в Конституцията, че когато има неотложна необходимост да се отговори на обществения интерес може да се одържави частна собственост при справедливо обезщетение, при съответно обезщетение. И между впрочем има един текст, който не знам защо при всички спорове около "Росенец" и не знам какво по брега, изобщо никой не се сеща да цитира. Това е член 18-ти на Конституцията, в който е записано кои обекти са тъй наречената изключителна държавна собственост, което означава, че при никакви условия не могат да се приватизират. Там са подземните богатства, крайбрежната плажна ивица. Вече горите, реките и парковете с национално значение и други – радиочестотните и така нататък. Нито едно местенце на крайбрежната плажна ивица не може да бъде заградено като частна земя. И аз се изумявам на кметове, на общински съвети, тъй като твърдят, че с решение на Общинския съвет е дадено".

Културата

"Аз помня, тъй като във Великото Народно събрание беше представен цветът на българската култура, наука, изкуство... Един момент, в който 40 народни представители и от ляво, и от дясно адресираха едно писмо до пленарната зала на Велико Народно събрание по време на дебатите с опасенията си, че културата може да остане на заден план. И бяха прави! И тогава прочетоха това писмо – половината Валери Петров, половината Вили Цанков, големият български режисьор от дясната страна. Какви имена имаше във Великото Народно събрание! Аз не знам дали някой си дава сметка за какво става дума. Какво означава изобщо да се приема Конституция. Валери Петров, Леда Милева, Стефан Продев, Светлин Русев, Нешка Робева... Да споменавам ли повече? От другата страна – Вили Цанков, писателят Георги Мишев и още много мога да спомена, но някъде 40 от тях написаха такова тревожно писмо. И то наистина за културата какво остана – право на гражданите на достъп до националните и световни културни ценности. Кой има достъп до световните културни ценности? Който може да си го разреши! Финансово. Оказа се, че това не е така абсолютно свобода, а силно ограничена".

Кризата

И докато Великото Народно събрание кове основният закон, започва тежката икономическа криза. Това става причина депутати от СДС да поискат насрочване на нови избори за Обикновено Народно събрание, което да стабилизира държавата. На 14 май 91-ва година 39 сини народни представители напускат парламента, организират палатков лагер и обявяват гладна стачка.

"Това са само част от СДС. Това бяха така най-радикалните привърженици или противници на идеята, че в това Велико Народно събрание, което те оспорваха или чиято легитимност оспорваха трябва да се приеме Конституцията. След това очевидно разбраха, че събранието си върви по своя ред. Даже има един момент, в който в палатките, където протестираха започнаха да обсъждат текстове, които те да предложат в пленарната зала. Което вече означаваше, че не просто са се примирили, а че са разбрали, че по-скоро липсват в този момент и че на тях ще им липсва и техните подписи ще отсъстват. Но освен тях и Движението за права и свободи не подписа Конституцията. И тука разривът беше във връзка с тяхното категорично искане да се запишат права на малцинствата. Колективни права. Това беше една от големите конституционни дискусии. Смяташе се така от мнозинството от Великото Народно събрание, че колективните права ще легитимират малцинствата, ще разделят обществото и така нататък. Но това беше мотивът на ДПС да не подпишат Конституцията.“

ПОДПИСИТЕ

313 от всичките 400 народни представители слагат подписите си под новата Конституцията. Това е много повече от необходимите 2/3. Един жест трогва до сълзи народните избраници. Във Великото народно събрание двама братя влизат като депутати от СДС – Румен и Пирин Воденичарови.

"Пирин Воденичаров, който беше болен последна фаза беше пожелал да бъде доведен и го докараха. И той седна, и подписа Конституцията. Може би след един месец почина. Тогава стана цялата зала права. Всички станаха прави, за да отбележат този предсмъртен на практика жест, воля на един силен човек да подпише Конституцията, да остави подписа си".

Както казва Нора Ананиева - конституции се пишат тогава, когато става революционен поврат и обществото тръгва по съвършено нов път.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase