Снимка: Bulgaria ON AIR

Няма партия, която да покрива очакванията на по-голямата част от младите и това е причината те да не гласуват на избори. Това е първата причина, която са посочили анкетирани в проучване на Института за иновации в политиката. Само 24% смятат, че гласът им може да промени нещо.

                     Джамбазки: "Ишиас политика" създава антиевропейски настроения

Какво може да накара младите българи да участват в политическия процес? На този въпрос в студиото на "България сутрин" отговори учредителят на Института за иновации в политиката Александър Дурчев.

Още по темата
Той коментира и изводите от допитването.

"До голяма степен липсата на желание при младите хора да гласуват е свързано със слабата информираност и много ниската ангажираност на тези хора в процеса по създаване на идеи, в процеса по комуникация между тях и партиите", заяви той.

                               Проучване на "Галъп": Рамо до рамо, но БСП поведе с малко на ГЕРБ

Дурчев допълни, че не смята за основна причина апатията, а по-скоро липсата на активност от страна на политиците. Според него те са тези, които трябва да ангажират младите хора, за да ги накарат да гласуват.

По думите му социалните медии вече имат голямо влияние и в политиката. "Етимологията на тези медии означава "социалност". Това означава диалог и ангажираност, а не помпозност и информиране. Това е тенденцията. Всички нови политици като Тръмп, Макрон, Ципрас използват медиите по изключително различен начин от този, който виждаме в България", каза още Дурчев пред Bulgaria ON AIR

Проучването е показало, че само 25% от анкетираните следват профили на политици в социалните мрежи у нас.

"Подходът им е нещото, което е неразбрано от хората. Те имат "офлайн" медиен подход, който само информира. За да бъде успешен, те трябва да задават въпроси, да ги включват в политическия процес. Младите хора обичат да бъдат ангажирани", категоричен е той.

                              Преди евровота: "Апартаментгейт" стопи предимството на ГЕРБ

Проучването, обхващащо хора от 19 до 29 г., е показало още, че най-много от тях гласуват за президентски, след това за парламентарни и най-малко на евроизбори.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase