Снимка: Reuters

Ангела Меркел нарича еврото "нашата обща съдба“. Политиците в целия широк спектър от Еманюел Макрон до Виктор Орбан го смятат за най-важната институция на обединена Европа.

В същото време бившият британски външен министър Уилям Хейг го беше описал като „горяща сграда без никакви изходи“. "Макар да бе експеримент, замислен да ги сплоти, всъщност нищо не е разделяло Европа в такава степен като еврото", казва и нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц.

Изобщо еврото е вечният извор на спорове в обединена Европа. А в следващите няколко години има всички изгледи тъкмо България да се окаже във фокуса на тези спорове.

ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички членки на ЕС, с изключение на Дания (и Великобритания, доколкото тя все още е в съюза). Но страната ни сега е в наистина уникална позиция: докато държави като Чехия и Швеция съзнателно се стараят да не покриват критериите, за да не влязат в еврозоната,  България ги покрива и иска да влезе, но не може.

Много технократи в европейските институции, а и в някои по-влиятелни национални правителства, смятат, че с приемането на еврото не бива да се прибързва, най-малкото докато доходите в България не се приближат още малко до средните за съюза.

Вероятно имат основания да смятат така. Малцина дори и у нас си дават сметка, че „конвергенция“ означава ръст не само на заплатите, но и на цените. До момента никъде въвеждането на еврото не е довело до сериозни инфлационни процеси - според официалната статистика. Но съвсем не е така според субективните възприятия на хората. Откъде идва това противоречие и какви са шансовете то да се получи и в България?

„Няма да има инфлационни импулси над здравословните равнища – нито при влизането във валутния механизъм ERM II, нито при приемането на еврото“, подчерта Димитър Радев, управител на Българската народна банка, в интервю за БНТ. „Това обаче не означава, че цените ще останат неизменни. Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените“.

СЪЗДАДЕНО ОФИЦИАЛНО ПРЕЗ 1999, еврото просъществува три години във „виртуален" вид, преди на 1 януари 2002 дванайсет европейски страни да заменят с него националните си валути. Още тогава започнаха и първите вълни на недоволство от свързаното с промяната масово поскъпване. Германците дори прекръстиха еврото на teuro - от teuer, скъп. Мнозина италианци и днес ще ви обяснят, че краят на благосъстоянието им е дошъл през 2002 г. с първия допир до новите пари.

В същото време и Евростат, и всички останали изследвания показват, че приносът на валутната смяна към инфлацията е бил минимален - между 0.09 и 0.6 процента (според различните изследвания и за различните държави).

КОИ ЦЕНИ ТРЪГВАТ НАГОРЕ ПРИ ЕВРОТО? Преди десетина години двама икономисти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Феликс Хюфнер и Изабел Коске, анализираха всички достъпни данни, за да отговорят на този въпрос преди въвеждането на еврото в Словакия.

"Може да се очаква, че промяната на валутата ще доведе до значително повишаване на цените в множество сектори, особено забележимо в онези, свързани с развлеченията", предупредиха те. Ефектът върху цялостната измервана инфлация (според т. нар. Хармонизиран индекс на потребителските цени, или HICP), не е голям – Хюфнер и Коске го оцениха на не повече от 0,32%.

Но той е много забележим, защото става дума за стоки от ежедневна необходимост: кафето, цигарите, вестникът. Неслучайно швейцарският икономист Ханс Волфганг Брахингер измисли т. нар. "индекс на възприеманата инфлация“ и показа, че според възприятията на потребителите в Германия инфлационният ефект от еврото е бил четири пъти по-голям, отколкото го измерва статистиката.

Всички проучвания по темата показват най-сериозно поскъпване в издателския бизнес, ресторантьорството, във фризьорските салони и билетите за кино. Хотелските стаи, ваканционните пакети и пътуванията също рязко тръгват нагоре. Всъщност ефектът е най-силен за хората със средни и по-високи доходи, които харчат повече за развлечения.

Дори и в Литва, която прие еврото в края на дефлационен цикъл с рекордно ниски лихви, пак се забеляза подобно поскъпване. Евростат отчете най-видими корекции в цените в кафенетата, фризьорските салони, жилищните наеми и домашните ремонти.

Целият анализ четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase