Правителството даде мандат на финансовия министър Владислав Горанов да подаде официално заявление за осъществяване на близко сътрудничество с Европейската централна банка /ЕЦБ/ (влизане в банковия съюз, б. ред.).

Това се прави в съответствие с регламент 1024 на Европейския съюз от 2013 г. относно функциите на ЕЦБ по макропруденциалния надзор над банките в общността, поясни пред журналисти в МС министърът на финансите Владислав Горанов.

Това формално решение от днес е в резултат на дългогодишна комуникация между българските власти и страните от eврозоната, Европейската комисия и ЕЦБ като част от пътната карта за присъединяване на България към eврозоната и на българския лев към механизма ERM-2, каза още финансовият министър.

До няколко часа писмото ще бъде изпратено, допълни той.

Пътят към еврото

Пътят на България към еврозоната е трънлив и дълъг. Темата е горещият картоф, който различни политически сили и правителства си подхвърлят от близо десетилетие, но въпреки това е може би и единствената точка, по която няма различни позиции – всички са съгласни, че страната ни в един момент трябва да се присъедини към клуба на богатите.

Разминаване имаше само относно това кой е най-добрият момент за стартиране на процеса.

Съгласно споразумение между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото от 2004 г., при изпълнение на ангажиментите, заложени в документа, се очакваше още през втората половина на 2009 г. или на 1 януари 2010 г. България да се присъедини към еврозоната, а БНБ – към евросистемата. Това не се случи,  но това не значи, че през годините не е имало подходящи моменти за действия.

Според някои икономисти и финансисти, като Любомир Дацов, още през 2010-2011 г. е трябвало да кандидатстваме за чакалнята, защото от чисто политическа гледна точка моментът е бил по-подходящ, отколкото сега. "След кризата се чистеха икономическите дисбаланси, имаше и добре оформена институционална рамка, за разлика от сега", обясни той още през януари.

Реално за влизането на България във валутния механизъм заговори служебният кабинет на Огнян Герджиков. След това, което неговият екип постигна, нямаше как да се избегне анонсиране на намеренията за приемане във валутния механизъм и в крайна сметка в началото на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до средата на годината страната ни ще подаде молба.

Хубаво е също да направим уточнението, че присъединяването към ERM II може да се стане по всяко време след присъединяването на дадена страна към ЕС. Няма формални предварителни критерии за допускане, но определянето на централния курс и ширината на диапазона на колебание се съгласуват между всички страни, участващи в механизма. Нужно е одобрението и на централните банки. Веднъж приети в чакалнята, трябва да покажем, че курсът на валутата може да се вмести в диапазон +/-15%. Българският лев е вързан към еврото от 1997 г., така че още от въвеждането на борда страната ни изпълнява това условие.

В общи линии през последните години България покрива всички "числови критерии" за членство в самата еврозона (Маастрихтските критерии*), което е признато от Европейската комисия и Европейската централна банка в докладите им за конвергентните програми на държавите.  Няма краен срок за престоя в ERM ІІ, но датата на която еврото ще смени българския лев може да става все по-далечна, ако страната ни не отстрани макроикономическите дисбаланси или не отбележи напредък в конвергенцията. Освен това още през 2003 г. ЕЦБ излезе със становище, че няма пречка държави с валутен борд, вързан към еврото, да влязат в ERM II и да останат в борда до приемане на еврото.

Всички подробности по темата четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• кабинет
• БНБ
• Владислав Горанов
• правителство