Майстори, танцьори, археолози – пътят на депутатите към НС

Свикнали сме да възприемаме депутатите като важни личности, които говорят сериозни неща от парламентарната трибуна и са вечно костюмирани и сериозни. Обвиняват ги, че не знаят колко тежко преживява обикновеният човек.

Не е точно така обаче. Преди да стигнат до законодателния орган на страната, те са положили немалко усилия. Наложило им се е да се потрудят, за да могат да се изучат, а в младостта си често заработвали прехраната с не съвсем престижни усилия.

Проверка на вестник "Стандарт" показва, че на някои от тях им е било особено трудно, преди да започнат да се радват на привилегиите, които имат днес.

Радан - майстор по хидроизолация

На здравите си ръце разчитал и днешният лидер на ДСБ Радан Кънев. Започнал като общ строителен работник в годината, преди да стане студент - през 1992-1993 г. Семейството му било доста притеснено. Майка му тъкмо се била пенсионирала, а родителите му били разведени. Напредвал бързо - през 1994-1995 г. вече бил майстор по хидроизолация на покриви, даже станал ръководител на бригада. Понеже от тази работа се печелело доста добре, работел само през лятото, а през останалото време усвоявал юридическите тънкости. За месец и половина през 1996 г. бил и охрана в несъществуващия вече магазин за парфюмерия "Бонжур" на площад "Славейков".

Напуснал, за да отиде в денонощен хранителен магазин. Изкарал там до 1999 г., когато завършил Софийския университет. През повечето време обаче припечелвал и покрай увлечението си по рока. Работел като сценичен работник - през деня пренасял тежката музикална техника, строил сцената, а вечер се раздавал на концертите.

Ревизоро градил блокове в "Дружба"

Емил Димитров-Ревизоро (Патриотичния фронт) удивлява и с интересната си биография. От това какво е учил и в колко университета, та до трудовия си опит. Малцина знаят, че политикът, който винаги успява да прокара идеите си, е получил първото си висше образование в Института за музикални и хореографски кадри към Министерство на културата, който вече не съществува. Това е едно от най-добрите неща, които създаде Людмила Живкова, отсича Димитров. Той е бил в последния випуск на закрития вече институт, майка му била в първия. Така първата работа на Димитров е била хореограф - водил практически упражнения в две военни поделения, един затвор и две училища - в Челопечене и Горни Богров.

За кратко бил и в танцовия състав към Съюза на глухите.

Бързо разбрал, че това не е неговото призвание и се записал да учи във ВИАС, сега Университет за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Изкарал една година и се прехвърлил в УНСС, който по онова време се казвал Висш икономически институт "Карл Маркс". Там вече открил призванието си - в специалностите "Икономика и управление на вътрешната търговия" и "Счетоводство и контрол". Образованието му обаче не приключва дотук. После Ревизоро попада във Висша специална школа към МВР - там карал следдипломна квалификация заедно със зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов. Последното си висше образование получил в ЮЗУ - "Право". Така университетските му приключения започнали през 1980 г. и приключили в началото на 21 век, самоиронизира се депутатът.

Карадайъ действал като археолог компютърджия

Археологията пък е скритата страст на съпредседателя на ДПС Мустафа Карадайъ. Увлечението му по старините започнало още докато бил ученик. Участвал в разкопките на работилница за обработка на кремък, датирана отпреди 15 000 години край родното му Борино.

Като студент по "Математика" в СУ, а по-късно и по "Икономика" в УНСС от 1990 до 1996 г., намерил начин хем да използва компютърните си умения, хем да бъде близо до археологията, пък и да припечелва от това. Изготвял статистически информационни справки за открити артефакти за Археологическия институт към БАН. От ученическите години датира приятелството му с много учени. Един от тях - археологът от световен мащаб Иван Гацов, му станал кум. По едно време всички данни от българското участие в разкопките на Троя (край Чанаккале) били в неговия компютър.

А той разполагал с уникална за времето си техника. "Брат ми работеше в Германия и ми беше пратил компютър с харддиск, и то 40 мегабайта. Беше чудо на чудесата. Мои колеги идваха да го гледат като атракция. По това време в университета учехме на "Правец 16" и зареждахме операционната система от дискети, нямаше харддискове на компютрите. Та ползвахме тази техника", разказва с усмивка Карадайъ.

Набирал и текстове - плащали на брой знаци. Текстовете били и медицински, и юридически. Заедно със свои състуденти съставили софтуерна програма за минимизиране на техническите грешки.

"Интересни времена бяха тогава", разказва той. Толкова интересни, че не избегнал и тежкия физически труд. Работел и по строежи. Излизал на борсата - ту срещу "Шератон" пред заведението "Кубин", ту на площад "Македония", където имало импровизирани борси за работна ръка. Там ставала срещата между работодатели и наемници.

Карадайъ започнал да преподава на студенти, година преди да завърши.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase