Много младежи у нас пред риск от маргинализация - не работят, не учат

Делът на младежите у нас, които не работят, не учат и не се развиват, изглежда значителен, макар и донякъде съпоставим с подобни тенденции в целия ЕС. В демографските разбивки личи солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат нездравословен и неперспективен стил на живот.

Взаимодействието на младите с младежки организации и младежки работници е ограничено.

Това са само част от изводите от проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на Министерството на младежта и спорта национално представително за младежите (15-29 г.) изследване, което направи тематичен сондаж. Теренът на проучването беше през месец октомври. Интервюирани са 1008 младежи по метода „лице в лице“.

Неработещи и неучещи

Половината от запитаните младежи казват, че познават свои връстници, които поне година нито учат, нито работят, нито по някакъв друг начин работят за повишаване на своята квалификация, т.е. групата на т.нар. NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и скрит отговор, че самите те са изпадали в такава ситуация. Делът на познанствата с такива хора очаквано се увеличава с възрастта. Разбира се, той съдържа не толкова конкретна регистрация, колкото и оценка от страна на младите към собственото им поколение.

Над една втора от запитаните, които имат сред връстниците си хора, които не полагат усилия за своето развитие, образование или за собствени доходи, обобщават, че причината е всъщност вид мързел или безотговорност. Прави впечатление склонността на младите да идентифицират причината като вътрешноприсъща за личността, а не толкова да търсят вина в обстоятелства, държавата, институциите и др. Въпреки това, причини свързани с липсата на перспектива, подходяща работа или адекватно заплащане или пък просто липса на умения също изпъкват сред отговорите с дялове между 20 и 30% от познаващите. Любопитно е, че 23% от познаващите такива младежи, казват, че всъщност проблемът е в прекалената родителска грижа.

Запитани директно дали познават т.нар. NEETs, които поне година не се развиват, но пък имат добър живот, просто защото родители или близки ги издържат, 39,3% казват „да“. А на съвсем директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава ситуация – поне за година да живеят добре, изцяло „на гърба“ на близките си хора, участниците в изследването очаквано отговарят по-сдържано. 85% твърдят, че не са изпадали в такава ситуация. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че сега или преди са били в такова положение. Това потвърждава и скорошни наблюдения, че понякога проблемът „нито учат, нито работят“ има всъщност и по-просто обяснение: прекомерно упование на семейна грижа.

Очаквано, директният или индиректен досег с NEETs е характерен за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски доходи.

Младежкото участие

Резултатите показват, че членството, а и взаимодействието, на младите у нас с младежки организации все още е ограничено и подобен тип организации имат по-скоро слабо влияние върху социализацията на младите у нас – макар че се наблюдава относителен ръст, доколкото е възможна съпоставимост с предишни изследвания. Младите с по-благоприятно качество на живот, както може да се очаква, са и онези, които в по-голяма степен свидетелстват за досег до младежки организации.

Взаимодействието с младежки работници също (а и очаквано – като се има предвид броят на младежките работници у нас) не е значително разпространено сред българските млади. Въпреки това, декларативен дял от 12,4% от всички запитани съдържа може би отговори за престиж, но означава и нелоша потенциална основа. Най-младата група сред участниците в изследването изглежда е в най-голяма степен субект на пряк контакт с младежки работници.

Благотворителната дейност (32,2% от запитаните казват, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) продължават да бъдат най-разпространените форми на младежко участие (макар и законодателството у нас все още да изостава в тази насока). Данните по тези индикатори се потвърждават и от проведено съвсем наскоро изследване на Евробарометър, а показват и известна обнадеждаваща тенденция в сравнение с предишни вълни на изследване. Времето ще докаже дали наистина пандемията, войната и т.н. са стимулирали активизация на доброволчеството, например. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в различни дейности и организации продължават да показват, че това е по-скоро рядкост.

Социалните мрежи пък явно са се превърнали в основна платформа за изразяване на гражданска позиция сред младите (21,3% от запитаните казват, че употребяват социални мрежи за изява на гражданско мнение). Природозащитничеството също запазва своето място като традиционно младежка за нашата страна форма на участие (18,6%). Отношението към политиката като цяло (а в това число и членство в политически организации) обаче също запазва традиционно присъщите си ниски нива на ангажираност от страна на българските млади.

Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на участие в политически организации (4,1%) и това потвърждава данните от предишни изследвания. Досегът до религия също е нисък. По-висок изглежда той при ромите и особено в етнографската група българите мюсюлмани.

-------------------------------------------------------------------------

Изследването е проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ през месец октомври 2022 г. сред 1008 души на възраст между 15 и 29 години по метода „лице в лице“ по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Извадката е представителна за групата на младежите (15-29 г.) в страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката отговаря на 8 540 младежи (15-29 години).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase