Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Общото събрание на Българската академия на науките изразява своето възмущение от размера на бюджетната субсидия, предвидена за Академията за 2022 г. Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната, съобщиха от институцията.
 
За най-ниската академична длъжност "асистент" в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище, посочват от Академията.

Дискриминацията към Академията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН.

Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години упорит труд да получават под средната заплата за страната. Въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на НИРД като процент от БВП, оплакват се от БАН.
 
БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук, мярка за което са десетките хиляди независими цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41. Това недвусмислено показва високия авторитет на учените от Академията сред световната научна общност и тяхната достойна роля в науката в международен мащаб, допълват от БАН.

През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници. Ала всеки, който работи в сферата на науката и иновациите, знае, че това са средства със строго предназначение и разпределение, които не могат да покрият дефицита за възнагражденията на учените, пише в позицията на БАН.

В заключение учените заплашват с протести, ако управляващите не се отзоват на поканата им за диалог.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase