Снимка: БГНЕС
"Огромният дефицит на кадри в Спешна помощ лимитира възможността да се работи едновременно върху 1-2-3 или повече пациенти", каза пред bTV главният координатор на експертния съвет по „Спешна медицина“ проф. Николай Младенов.
 
Случаят с починалата жена във Враца изкара на показ проблеми в системата на спешната помощ. 
 
"В случая имаме една пациентка, която идва в критично състояние, има промени в съзнанието, вероятно е и с промени в кръвното и трябва да се предприемат мерки. Това може да се случи в рамките на 10 минути", каза проф. Младенов.
 
"Триажът са действия, които се изпълняват на територията на спешния център. Има триажни категории, на базата на които се определя състоянието", казва Младенов.
 
Според Младенов в страната почти няма спешно звено, което архитектурно да отговаря на изискванията за спешен център. 
 
"Няма архитектура, нужната апаратура е недостатъчна, липсват медикаменти. И като добавим кадровия проблем – в спешната помощ около 5% от лекарите са под 30 години. Нещата стават твърде критични", казва той.
Още по темата
 
На въпрос дали трябва да се преосмисли процедурата по прием в болница на спешните случаи, Младенов коментира, че ако има административни спънки, както при случая във Враца, тогава трябва да се преосмислят. 
 
"Такова критично състояние е възможно да преодолее регистрацията", каза той.
 
Според данните спешните звена обслужват над 780 хил. пациенти на година. От тях около 25% се нуждаят наистина от спешна медицинска помощ, а останалите 75% са неотложни и те трябва да се прегледат при личните си лекари. 
 
"Над 500 са практиките, в които няма лични лекари. Около 500 хиляди души нямат личен лекар, а неосигурените в страната са около 2 милиона", казва Младенов.
 
"Има нужда от реформа, тя трябва да е на 180 градуса. Надявам се най-накрая ръководството на Министерство на здравеопазването да посегне към по-кардинални промени", каза още Младенов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase