България желае и е заинтересована Република Северна Македония да влезе в Европейския съюз и двете държави да бъдат заедно част от общото европейско пространство.

България обаче не бива да се съгласява заедно с РС Македония в Европейския съюз да бъде допуснат и македонизмът. Защо?

Македонизмът е политическата доктрина, наложена след Втората световна война в Социалистическа република Македония и нейната същност с няколко думи е: понеже населението във Вардарска Македония няма как да се обяви за сърби, а Белград не желае то да остане българско, затова ще има македонска идентичност и самостоятелна македонска нация и език.

За налагането на всичко това се обявява „война“ на всичко българско, налага се омраза към българите като към долно качество хора, децата още в училище учат, че българите са фашисти, татари и насилници, използва се подмяна на историческите факти. И както казват сърбите, милом или силом македонизмът бива наложен в Македония.

Сегашното население на РС Македония има пълното право да се самоопределя както желае. Това обаче не означава, че българското в Македония допреди Втората световна война може да бъде отричано и заличавано, че България трябва да си затваря очите за фалшифицирането на българското културно-историческо наследство.

България също така трябва категорично да продължи да настоява да бъде преустановено използването на езика на омразата към България в учебниците по история, държавните и научни институции, в публичните медии в РС Македония.

България, естествено, трябва да защитава и да изисква спазване на правата на своите граждани в РС Македония, които открито изразяват българската си идентичност.   

България просто настоява РС Македония да спазва и да изпълнява двустранния договор, подписан през 2017 г., като по този начин историческата истина да бъде призната в Скопие, да има промяна в учебните програми, спиране на езика на омразата, защита правата на македонските българи, прекратяване на кражбата на история.

Поне от няколко години България ясно формулира какво за нея е важно да бъде факт, за да може тя да даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяване на РС Македония към ЕС.

Не се видяха обаче никакви конкретни стъпки от страна на Скопие в посока изпълнение на исканията на София. Напротив – македонски политици се впуснаха в европейска офанзива да убеждават отделните столици в собствените си твърдения и да търсят подкрепа от тях.

РС Македония не предприе действия, които поне да намекват за желание за кооперативност по отношение на България – така и недостроената жп линия до границата с България е само един от многобройните примери. Не можеш да работиш с някого, когато той не желае това – не можеш да имаш, образно казано, пряка въздушна линия София – Скопие, ако София иска да изпраща самолетите натам, но Скопие не желае да ги приема.  

С други думи, България като страна-членка на ЕС ясно заявява условията, които РС Македония трябва да вземе предвид, за да продължи да върви по пътя си към членство в ЕС. Последната обаче се държи като страната, която може да диктува условията и правилата на „играта“. Така страната-кандидат иска да не се съобразява правилата, изработени в Европейския съюз. А едно от основните правила е в Евросъюза да не се внасят неразрешени двустранни въпроси.

Ако България се съгласи РС Македония да влезе в ЕС с досегашната си македонистка политика, която в дълбоката си същност гази и мрази българите и българското, това може да доведе в бъдеще до сериозни проблеми между две евентуални страни-членки на ЕС.

Един от възможните проблеми е евентуално настояване, което може да дойде от самата РС Македония или чрез ОМО-Илинден Пирин, за някакво „македонско малцинство“ в България. Спомената организация е сепаратистка, финансирана и подпомагана от чужди служби. Тя все още е активна, макар че е забранена от българския Конституционен съд.

При сегашната настървеност пък, с която македонските политици бранят своя „поглед“ върху историята и културата, какво ли би могло да се случи, когато двете държави станат равноправни членки на ЕС – какво ли ще се преподава на учениците от двете страни на настоящата граница? И може ли да се случи учениците в София, Пловдив, Варна, Бургас, Скопие и  Охрид да трябва да учат, че Св.св. Кирил и Методий са македонци, създали македонската азбука, че Самуил е македонски цар, че ВМРО, Гоце Делчев, Даме Груев са македонски герои, нямащи нищо общо с България и още, и още?

Досега София многократно е доказвала пред Скопие своите приятелски чувства – България първа в света призна независима Република Македония, България помагаше на Македония по време на гръцкото ембарго, България вложи огромна енергия по време на председателството си на ЕС през 2018 г., за да изведе на преден план разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани, включително РС Македония и т.н.

България обаче не може да си позволи нейни основни ценности да бъдат поругавани и потъпквани. В рамковата позиция на България, приета от Народното събрание през 2019 г., е записано, че „България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм“.

Така че от самата РС Македония зависи да направи крачките, необходими за приближаването ѝ към ЕС.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• македонизъм
• Европейски съюз
• антибългаризъм
• Република Северна Македония