Заведенията дълго време останаха затворени, а празненства на обществени места нямаше, но консумацията на високоградусови напитки във времената на пандемия се е увеличила. Това показват данните на Global Drug Survey.

 

Проучването е направено през май и юни, а анкетираните са 58 811 души от 11 страни, сред които Германия, Франция, Нидерландия и Великобритания. 43% казват, че пият алкохол по-често, а 36 на сто казват, че пият в по-големи количества.

 

 

Темата коментира пред БНР Петър Кралев, психотерапевт и автор на книгата "Психотерапия на алкохолизма".

 

"Как повлия изолацията на алкохолно зависимите не бих могъл да кажа, но на хората, които злоупотребяват повече, със сигурност е повлияло по посока увеличаване. Два или три от факторите, които обикновено съпътстват, самотното пиене или превръщането на една злоупотреба в зависимост, са драстично налице."

 

"Първо, самотата, самоизолирането. На второ място – гневът. От месеци наред това е едно масово състояние в обществото. И то не само във връзка с пандемията, тя го отключи повече. И вътрешната, душевната умора сякаш. Толкова много и разочарования, и очаквания за нещо, което не обещава да си отиде в скоро време."

 

"Нарушава се някакъв принцип на принадлежността, участието в групи, което изгражда и е първата, най-важна наша потребност. Всички зависимости си имат едни и същи правила, един и същи модел."

 

"Алкохолизмът винаги е бил в основата си самотно занимание и извън обществените заведения, т.е. у дома. Но увеличената алкохолна употреба говори за това, че при злоупотребяващите се увеличава зависимостта като някаква форма на компенсация. От страховете, свързани с утрешния ден, от самоизолацията."

 

 

"За зависимост от алкохола говорим, когато алкохолът се превърне в център на живота на човек. Когато започне да измества бавно и неусетно почти всички негови интереси, занимания, хобита, социални връзки и контакти. И да се превръща в една форма за връзка със света. Тогава говорим за зависимост, която се превръща в начин на живот, а не само за злоупотреба."

 

"Може би това са хората, пострадали най-много от затварянето на заведенията, защото злоупотребите са свързани най-вече със социалното пиене. Докато зависимостта е изолирана, скрита и трудно поддаваща се на разкритие, преди човек да потърси помощ."

 

 

"Битовият алкохолизъм е по-скоро форма на злоупотреба, която не е безопасна, защото е стъпало преди развитието на зависимост, за което са необходими дадени фактори. Но не винаги битовата зависимост се превръща в болестно състояние. Това е главната отличителна черта. Тъй като алкохолизмът, като един начин на употреба на алкохол, който е свързан с израз на всички онези емоции, от които имаме нужда – повече увереност в себе си, повече чувство за хумор, повече спокойствие, за да заспи човек вечерно време - са свързани единствено с употребата на алкохол и всъщност това е вече болестното състояние, което отличава зависимите от тези, които злоупотребяват."

 

 

"Това са психологични предразположения, свързани с детските години. Вероятно има и някаква биологична наследственост. Биха могли да бъдат фактори, свързани с травмиращи ситуации в живота, като разводи, уволнения, които задвижват процеса."