Колко и какви могат да бъдат усложненията и последствията върху организма след преболедуван COVID-19?

 

"Увреждания има в много от системите. Сърдечният мускул се засяга, има описание на вируси, които се намират в клетките на сърдечния мускул – миокардиоцити, които ги разрушават. Почти всеки вече знае, че се увреждат кръвоносните съдове. Малките съдове се увреждат. Така че, когато има увреждане на съдовете, няма да бъдат увредени и други системи.

 

Установено за рецепторите за вируса е, че се намират на много места в храносмилателната система, започвайки от устната кухина, хранопровода, в стомаха, в тънките черва, в края на дебелото черво, в черния дроб. Да не говорим за дихателната система, там всеки знае какво става.

 

Има увреждания и в бъбреците, в отделителната система, има увреждания и в половата система. По-често е при мъжете в тестисите, там се намират тези рецептори за вируса.

 

Вирусът е установен и в матката при жените и във влагалището. От някои теоретици се поставя въпроса дали би се предавал и по полов път. В плацентата също са намерени вируси, няма проблем да преминат през плацетарната бариера в плода", заяви пред БНР акад. Владимир Овчаров.

 

 

"Още в самото начало в Италия беше установено, че пациенти с COVID-19 имат странни движения, описани са епилептични припадъци, енцефалити и мозъчни инсулти. Няма проблем да навлезе вируса в нервната система.

 

Единият път е по кръвоносната система. В мозъка могат да се заселят много добре, много спокойно вируса на COVID-19. Много лесен път за вируса е през носната кухина. Обонянието – там има около 70 млн. клетки, с които възприемаме обонятелната информация, оттам навлиза в тях, разрушава ги, по тях влиза в обонятелната луковица и оттам до мозъка проблем няма.

 

Знаете, че около 89% от хората имат проблеми с промяна на вкуса и загуба на вкус. Има едни специални вкусови луковици, с които клетките се променят на 10-12 дена, но като се увредят, от тези клетки, които вирусът намира, веднага попадат в нервните влакна оттам достигат до ствола на мозъка. Това са пътища, по които вирусът навлиза в нервната система."

 

 

"Няма такава. Логично погледнато, е точно така, тази която я има, да ни предпази. Първо, ние нямаме още опит, но това, което се постигна в тази една година, това е истинско научно постижение, с което може да се гордее човечеството, че успя за по-малко от година да се приготвят ваксини, които да са в състояние да блокират пандемията. Това е постижение.

 

Ваксините са два вида – на базата на RNK, те са истинско постижение в науката, другите са с вектор. Трябва да бъдем благодарни на тези, които ни дадоха тази възможност. Защото в историята пандемиите и епидемиите са унищожавали силите на дадени народи и са давали възможност да се промени историята. Човешката история се е променяла, включително и нашата. Една такава зловеща пандемия е намалила населението много и е било лесно да бъдем завладявани, покорявани и още. Спомням си преди години детския паралич колко осакатени деца имаше. Няма го вече това нещо. Това всичко е постижение на ваксините."

 

 

"Има една древна поговорка. Този, който не се поучава от грешките на миналото, е осъден да ги преживее. Всяко нещо, което се случва в живота ни и в живота на обществото, трябва да го преценяваме и да се опитваме да избегнем в бъдеще тези грешки, които ще допускаме."

 

Д-р Иван Букарев се включи по темата и разказва за усложненията, които е получил вследствие на преболедуване на вируса:

 

"Възстановявам се от усложненията след прекаран коронавирус, които се появиха след активната фаза. Около два месеца след като излязох от болницата, получих аритмия, едно забавяне на пулса – брадикардия, което ме обезпокояваше. Всички колеги, с които говорих, казваха, че ще мине след около месец, два, три, но не мина. Трябваше да стигна до диагностични уточнения и съответната терапия. Като постковидно усложнение при мен се получи едно смущение в проводната тъкан между предсърдието и камерата и трябваше да си сложа един пейсмейкър, който регулира пулса и вече се занимавам с всичко, с което се занимавам и преди, но без големи натоварвания."

 

Акад. Овчаров коментира още и темата за болестите, които биха могли да бъдат повлияни от импланти:

 

"Около 3 млн. души в света имат някакъв вид импланти. Стотици хиляди имат кохлеарни импланти, които има дават възможност да чуват. Има и ретинални импланти и човек, който не вижда, започва да вижда. Стотици хиляди имат импланти в мозъка при паркинсон. Това беше първият пробив, някъде около 80-те години на предишния век френски изследователи поставиха в мозъка. Имаше ефект, но се оказа, че има и други странични ефекти, пипането в мозъка не е проста работа – едно оправиш, можеш три да развалиш."