Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

В началото на март ще стане една година, откакто пандемията от коронавирус достигна и до България. В последните месеци ваксините дадоха надежда, че се вижда светлина в края на тунела. Иска ли обаче да се ваксинира българинът?

Желаещите и нежелаещите да се ваксинират засега са приблизително равни групи в обществото, става ясно от проучване на агенция "АФИС".

Още по темата
39% от пълнолетното население засега имат готовност да се ваксинират срещу Ковид-19. Към тях можем да добавим и 5%, които ще решат според фирмата, на която е ваксината. А 52% са настроени да откажат ваксинация или са склонни да изчакват, показват данните.

От гледна точка на организацията на процеса е съществено да се отбележи, че в масовия случай това не са твърди намерения, а конкретни комбинации от мотиви, включващи желание за допълнителна информация, индивидуални причини да се бърза или обратно – да се отлага, както и недостиг на информация или неправилна такава. Реалното намерение на над 70% от населението може много бързо да смени посока в зависимост от указанията и действията на здравната система, отчитат социолозите.

От там допълват, че само 12 % не смятат, че ваксината не им е нужна, защото въпросната болест не ги застрашава тях лично. А на обратния полюс се намират други 12%, които желаят да се ваксинират без условия и уговорки.

Всеки втори у нас не бърза с ваксината, какви са последиците от пандемията?

Значителна част от хората биха се ваксинирали, за да започнат работа и/или заради пътуване (16%). За други 12% условието е ваксинацията наистина да е напълно безплатна.

Най-честата причина за нежелание не е изграденото „антиваксърско“ убеждение, а чисто практична предпазливост. 32% посочват, че изчакват, за да видят страничните ефекти от приложението на ваксините върху други хора. Пример за сложна мотивация са и 8-те процента, които не желаят да се ваксинират, защото смятат, че вече са преболедували Ковид-19.

Ако в началото на извънредния период преди година близо две трети от хората очакваха той да продължи само до няколко месеца, година по-късно този хоризонт е изместен далеч напред. На приключване на кризата до няколко месеца вече се надяват едва 22%. Почти половината хора очакват животът в страната да се върне към нормалното чак някъде през следващата 2022 година. Всеки втори почти обаче, 49,3%, очаква по-дълъг период на връщане към нормалния живот.

В отговор на въпроса „Вие или друг член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последици на пандемията?“ 22% съобщават, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа именно по време на пандемията; 24% – че са изпитали забавяне на изплащането на заплати; на 24% им е съкратено работното време.

37% посочват поне една от тези последици. На 12% от домакинствата им се струпват едновременно и трите вида последици, а на 11% – два вида.

Понесените материални трудности са сравними по мащаб с разгара на икономическата депресия през 2010 г., съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% – съкращаване на работно време и 19% – забавяне на заплати.

Както е наблюдавано и при предишни кризи, трудностите се стоварват най-тежко върху и без това най-уязвимите. При хората с доход на член от домакинството до 200 лв., трите посочените по-горе вида неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от средното за населението (12%). Особено силно са засегнати ромските домакинства – 64% изпитват загуба на работа, 50% забавяне на заплатите. По тип трудова дейност, случаите на този своеобразен „троен шлем“ се подреждат така: при безработни (35%); при работници и земеделски стопани (14%); при служители в частни фирми (10%); при служители в обществения сектор (7%); при пенсионери (3%).

Откакто стана ясно, че епидемията и мерките за ограничаването й ще продължи доста отвъд първоначалните очаквания, правителството нееднократно редуваше периоди на облекчаване и утежняване на мерките за ограничаване на физическите контакти.

Това поражда у една трета от хората впечатлението, че управляващите са се борили със здравната криза най-вече с поглед към наближаващите парламентарни избори (34%). Друг близък дял граждани – 29% „прочитат“ в решенията на властта подражателство или буквално следване на примера на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) изтъква, че в действията на властта са били застъпени интересите на бизнеса. Все пак 34% са убедени, че действията на властите са ръководени единствено с мисъл за здравето на хората.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase