Напрежение - това се усеща между обществото и лекарите след появата на коронавируса. Днес вече се говори за ваксините като решение и надежда. Докъде ще доведе масовата имунизация и в какви срокове се очаква да овладеем пандемията?

 

"Ваксината е насочена към хората в по-висок риск - възрастните, хората с хронични заболявания. Това е и предизвикателство, защото тези хора може и по-трудно да изграждат имунитет. Има една шега, че здрав е само най-изследваният пациент", каза вирусологът проф. Радостина Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

Ть е на мнение, че до този момент знаем много неща за традиционните ваксини, а РНК-ваксината е от ново поколение.

 

"Едно от последните неща във връзка с преболедувалите хора, които прочетох, е идеята те да приемат само едната доза. Да приемем, че самото боледуване е изиграло ролята на първата доза", разясни проф. Александрова.

 

"Имунизацията винаги е била в различни посоки. Конкретно за COVID-19, смятам, че не трябва всички да бъдат имунизирани. Трябва да се имунизират възрастните и хората с хронични заболявания. Не трябва да бъдат имунизирани хората, прекарали вирусната инфекция", добави от своя страна имунологът и директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН проф. Андрей Чорбанов.

 

По думите му хората на опашките в момента нямат право на избор и се ваксинират с AstraZeneca.

 

"В света на науката се спори дали и коя е по-добрата ваксина. На принципа на ваксината на АstraZeneca и Sputnik вече има ваксина, която е преминала през етап на тестване - това е ваксината срещу ебола. За нито една от ваксините не се знае каква е ефективността. РНК ваксините се разработват от много време, но никога е имало на пазара от тях", добави още проф. Чорбанов.

 

Проф. Александрова отбеляза, че зад всяка една от ваксините стоят усилията на колективи, които никак не са случайни.

 

"Няма случайни ваксини и няма случайни хора, които стъпиха на тази плоскост. Ваксините са различни, това е хубаво. Все още няма как да знаем каква ще бъде продължителността на имунния отговор. Учените сериозно разсъждават в посоката за смесване на ваксините", посочи вирусологът.

 

Вирусологът разясни, че има предварителни данни, че ако вектор при ваксина, каквато е тази на AstraZeneca, се комбинира с РНК-ваксина, това може да предизвика по-добър клетъчен имунитет, отколкото ако са приложени поотделно. В историята вече има и одобрена подобна комбинация за ваксини - при тази срещу ебола.

 

"AstraZeneca подписаха споразумение с производителя на Sputnik. Това не е нещо ново под слънцето", категорична бе проф. Александрова.

 

Проф. Чорбанов смята, че като се изчерпа големият процент от малкия процент желаещи да се имунизират, вече ще има достатъчно ваксини. 

 

"Колкото по-дълга е една пандемия, толкова повече мутации ще възникнат във времето. Мутациите на вируса бяха 1-2 на месец, изведнъж се появи огромна група мутации от типа на 23 едновременно. Доказа се, че това се случва при имунодефицитни пациенти. Има неприятни предположения, че лекуването с различни агенти, много способства тези мутации. Тези пациенти са най-рисковите", коментира той.

 

Проф. Александрова допълни, че успехът при комбинация на аденовирусна и РНК-ваксина засега все още е постигнат на ниво животни.

 

"Нормално е вирусът да мутира. Една година по-късно вече не сме толкова беззащитни, логично е вирусът да опитва да бяга по някакъв начин. Ако имаме специфично лекарство, по същия начин той ще опитва да се скрие от него", обясни проф. Радостина Александрова.