Първи сме в Европа по... неадекватно отопление на дома

Над 4,3 пъти повече българи, сравнено с Европа, не могат да си позволят да отопляват адекватно жилищата си. По този показател сме първи в Европейския съюз, сочат данните на Евростат за 2019 г.

Според статистиката 30,1% от българите не могат да отопляват жилищата си през студения сезон.

Средното ниво за ЕС е 6,9%, което е близо 5 пъти по-малко, спрямо у нас. Въпреки че страната ни е начело в тази негативна класация, делът на хората, които не могат да си позволят отопление, намалява в последните десет години, сочи още статистиката.

През 2010 г. той е бил над 2 пъти по-голям - 66,5%, като още през 2011 г. пада до 46,2%. През 2015 г. делът на хората в България, които не могат да си позволят да отопляват жилищата си подходящо, пада под 40% и оттогава се понижава с по няколко процентни пункта всяка година.

В ЕС процентът на хората, които не са можели да си позволят отопление, е бил най-висок през 2012 г., в разгара на дълговата криза – 11,2%, като се задържа над 10% през следващите две години (2013 и 2014 г.). На второ място е Литва с дял от 26,7%, а на трето - Кипър с 21%. В първата петица са още Португалия и Гърция. На другия полюс са Австрия и Финландия, където само 1,9% от населението не могат да си позволят адекватно отопление на жилището. В Швеция този дял е 1,9%, в Словения - 2,3%, в Люксембург - 2,4%.

Спрямо миналата зима през сезон 2020/2021 г. с близо 14% повече ще са хората у нас на помощи за отопление. 276 042 са отпуснатите заповеди за помощта, която е на стойност малко над 137 млн. лв. За 5 месеца отоплителен сезон сумата, която са получили одобрените кандидати е по 495,80 лв.

Преглед на жилищния сграден фонд и енергийното потребление у нас е показал, че той е енергийно неефективен, сочат данните на МРРБ. Една от причините за това е, че голяма част от жилищните сгради са построени в години, когато липсват нормативни изисквания за енергийна ефективност.

По-конкретно над половината от жилищата са построени през периода 1960-1989 г., когато изникват повечето панелни и стомано-бетонови сгради. 34% от обитаваните жилища са изградени преди 1960 г.

7% от жилищните сгради у нас са построени между 1990 и 1999 г., а след 2000 г., когато влизат в сила завишени изисквания за енергийна ефективност, са въведени в експлоатация останалите 7% от жилищните сгради.

Според статистиката централното отопление, съставлява само 18% от общото потребление на енергия и делът му продължава да намалява поради отказ на абонати. Това на практика означава, че около 80% от населението на страната се отоплява на дърва, въглища, и ток. Само около 2% пък са газифицираните жилища.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase