Акад. Трайков: Спечелихме 10 г. в ранната диагностика на Алцхаймер

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер, който е германският психиатър и невропатолог дал името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде е стигнала науката в откриването на болестта на Алцхаймер и причините за нея? "За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година", каза пред БНР акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес за болестта е, че промените в мозъка се дължат на два типа "лоши белтъци", които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

"По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво", пояснява акад. Трайков.

"Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка."

"Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява", уточнява още Лъчезар Трайков.

"Лошите белтъци" започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

Това е и големият напредък – ако все още не знаем причините, то поне знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

"И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано."

Неизвестността около причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания, които засягат неврологията.

"От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове", уточнява акад. Лъчезар Трайков.

"Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста."

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Част от симптомите, които невролозите вземат под внимание са: трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности.

"При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти", съветва акад. Трайков.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase