Южна България с повече вина от Северна с ЕС защита

Родните вина с европейска защита на марката, от изби в Южна България са трийсетина или със седем повече, отколкото в Северна. Това сочат данни на регистъра на географските означения на ЕС.

52 от тях имат Защитено наименование за произход (ЗНП), а две - Защитено географско указание (ЗГУ). При високо-градусните напитки, основно ракиите, резултатът е още по-убедителен в полза на южняците - 8 на 4. Цялата дузина има само ЗГУ, пише „Монитор“.

Основно регистрациите на вината са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз. Първи са вината със Защитено географско указание (ЗГУ) - Тракийска низина и Дунавска равнина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 г за района на Болярово за червено и розе.

Южна България няма защитени марки, които да произвеждат само червено вино, но пък има само с бяло и те са 2 - със ЗНП за районите на Славянци и Хисаря. 17 от получената регистрация се отнася за производители, предлагащи на пазара всичките видове вино - червено, бяло и розе.

В Северна България пък 7 от защитените наименования за произход се отнасят за изби, където произвеждат и трите вида вино. Само 3 обаче са регистрирани единствено със сорт червено вино и спецификацията важи за районите на Лозица, Върбица и Павликени.

Единствено с бели сортове вина на Север от Балкана пък са производителите от районите на Евксиноград, Хан Крум и Нови пазар. Първият е известен със сортовете си Димят, Мускат отонел, Шардоне, Траминер, Мискет червен, Мискет врачански и Немски ризлинг, които са записани в спесификацията на еврорегистрацията му.

Само с по един сорт грозде, от който да се произвежда виното, са малко регистрациите, като една от тях е за района на Хърсово с широката мелнишка лоза. „Вината от този сорта грозде се търси много във Великобритания. Това е традиция от едно време още, когато и Чърчил е поръчвал. Това вино се продава доста и в Германия и Чехия, каза за „Монитор“ изпълнителният директор на ИА по лозата и виното Красимир Коев. По думите му, напитките, произведени от райони вписани в регистъра на географските означения на ЕС, намират традиционно много добър прием зад граница.

„Най-често българските вина от типично наши сортове се търсят на скандинавския пазар, Бенелюкс и в щатите. Освен червените сортове - Гъмза и Мавруд, с голяма популярност се ползват зад граница и Врачанският мискет. Немалко търсене има и за Германия, Чехия и Полша. В САЩ бутилка гъмза се продава в търговските вериги по 14-15 долара. През миналата година този сорт наше вино взе най-много точки по време на анонимен тест проведен от 12-те най-добри дегустатори на вина отвъд океана. Взе 93 от 100 възможни точки и стана лидер. Конкурсът е за вина, предлагани в големите магазини специализирани за продажба на алкохол в щатите. При ракиите имаме износ освен за щатите, и Германия, и Нидерландия“, поясни Коев.

Данните на еврорегистъра на високо-алкохолните напитки сочат, че 12 наши марки имат защитено географско указание. От тях са дестилати от вино са 10. Другите две - Троянската сливова ракия и Ловешката сливова логично са дестилат от плодове. Девет от вписванията родните производители са успели да направят през юни 2005-та, още преди да бъдем приети в ЕС. Други 2 за гроздови ракии от Търговище и Карнобат са от ноември 2018-та, а последната - Ямболската гроздова ракия - от октомври миналата година.

Първата държава на Балканите, приета в ЕС - Гърция, има регистрирани 147 марки вина, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни напитки с еврозащита - географско указание. От тях 6 са за узо. Румъния е успяла да уреди вписването в еврорегистрите на 53 вина и 9 спиртни напитки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase