Има ли кауза, която може да обедини българския народ?

135 години от Съединението на България! Възможно ли е единение днес и кое може да ни обедини?

"Думата "единение" е от репертоара на политиците. Говорим как е имало единение по време на Съединението - не е точно така. Голяма част от българския народ е била обединена, но не всички. По време на Сръбско-българската война, които чакат навлизането на сръбските войски в София и чакат тяхното посрещане", заяви историкът проф. Иван Илчев пред Bulgaria ON AIR.

Той призна, че не вижда кауза, която да ни обедини. По думите след 1989 г. на два пъти българското общество е имало каузи, които са обединявали голяма част - свалянето на режима до 89-а година и влизането ни в ЕС.

"Не съм чул някой да предложи кауза, която да обедини българския народ, освен общите фрази. Не виждам защо винаги трябва да чакаме кауза, която да ни обединява. Има общества, в които няма национална доктрина - Нова Зеландия, Дания... Национална доктрина имат сърбите, но тя не им помага особено да заемат своето място в Европа", каза още проф. Илчев в предаването "Денят ON AIR".

Историкът е абсолютно убеден, че политици от най-високите нива не са чели Конституцията на България.

"Не е работа на хората да четат Конституцията. Прави се от професионалисти, прави се бавно, в нея се предвижда всичко, което може да се случи. Черновата се готви от експерти, които спорят, подготвят я и я представят на обществото за обсъждане", обясни той.

Според проф. Илчев заиграването с Конституцията е популистки лозунг. Какво означава повече глас на народа, запита на свой ред проф. Илчев.

"Демокрацията беше много изкривена в България. Хората, които излязоха на преден план в последните 15-ина години, не са хора, които имат подготовката и уменията да управляват", подчерта гостът в студиото на Ганиела Ангелова.

По негово мнение българинът се отнася подозрително към богатите и заможните. Легенда е колко е бил уважаван учителят. Уважаван е бил, защото е бил един от тримата грамотни, даде пример проф. Илчев.

"При протестите няма силни водачи. Това е аморфен протест. В Беларус изтласкаха на преден план никому неизвестни жени. Не е само при нас. Липсват ни водачи с ясна визия. Не виждам интелектуалците като политически водачи. Първо трябва да се откажат от своите навици да мислят, да пишат... Може да бъдат използвани", каза още историкът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase