Не е трудно – да кажем "Благодаря" на Щаба и лекарите

Националният оперативен щаб минава на заден план. Днес беше последният брифинг, а специалистите, предвождани от ген. Мутафчийски, ще продължат своята работа до края на годината.

100 дни те бяха на предната линия, одобрявани от едни, хулени от други. Техните решения бяха подлагани постоянно на дисекция, оформи се и алтернативен лагер, където най-силно се изявяваше доц. Мангъров.

А това беше едно от най-хубавите неща - всичко бе на показ. Винаги различните мнения са по-ценни за човек да си извади собствени изводи. Тези различия ни накараха да мислим повече. Нима е по-хубаво да има само едно мнение, с което да се съобразяваме?

Със сигурност е имало грешки на Щаба, има немалко гласове, че се е насаждала паника. Анализите за тяхната работа тепърва ще излизат.

Обаче статистиката е изцяло в полза на НОЩ. За да има днес ДЕН. Очаква се на 15 юни да бъдат свалени всички медицински мерки и животът постепенно да навлиза в почти познатото русло. Почти, защото всички излизаме от тази криза променени.

Това, което можем да кажем без затруднение е "Благодаря". Към всички в този щаб, които успяха със своите действия да създадат нужната дисциплина в обществото. А знаем, че дисциплината никога не е била сред силните ни качества.

Трябва да благодарим, че Щаба и всички лекари у нас работиха в една непозната обстановка.

Не е нужно да се сравняваме с другите страни - едни бяха по-засегнати, други се справиха по-добре. Истината е, че опазихме здравната си система, която не е сред водещите в Европа. И проблемите в нея ще трябва да се решават и след кризата.

Безспорно един от героите на тази криза е ген. Мутафчийски - вестителят и на добри, и на лоши новини. Най-вероятно бързо ще бъде "забравен", така сочи историята. Едва ли ще го видим и в политиката, както прогнозират немалко анализатори.

Позитивите ще отидат в политическата власт, пасивите ще си останат за Мутафчийски.

Всъщност, както стана ясно, днес не се прощаваме с този щаб. Защото са възможни още вълни на вируса и пак трябва да бъдат на първа линия. С всичките кусури и силни страни.

Най-голямото БЛАГОДАРЯ трябва да бъде за лекарите, които се изправиха срещу заразата. За безсънните им нощи, за стоицизма да живеят в болните, а не у дома. За професионализма им. Някои работиха и работят в условия, които са далеч от стандартните за 21 век.

Трябва да признаем, че имаше и такива медици, които не бяха на нивото на колегите си - през тези месеци имаше достатъчни случаи, които са притеснителни. Имало ги е и преди коронавируса, вероятно ще ги има и след. Хубавото е, че и на тях се даде гласност, защото от тяхното нехайство често зависи човешкия живот.

И за финал - мерките падат една след една, коронавирусът утихва, но все пак е тук. И от нас зависи дали отново ще му дадем главната роля в нашия живот.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase